Реформаторите - и как IT-секторът да порасне

Реформаторите – и как IT-секторът да порасне

Реформаторският блок е разработил програма за развитие на ИТ-сектора в България, която предвижда реформа на образованието с конкретни политики, както и електронно управление, каквото до момента реално няма.
Основните предложения бяха обявени на кръгла маса днес, организирана от РБ и представители на индустрията.

Програмата на РБ предвижда отговорността за изграждането и функционирането на е-правителство да се съсредоточи в звено, пряко подчинено на премиера и отговарящо за планиране и контрол върху всички ИКТ-инвестиции в държавната администрация. Според експертите на РБ удачно е единен системен администратор да поеме цялостната експлоатация на информационно-комуникационната инфраструктура на администрацията – плюс ефикасна система на контрол, защото такъв липсва.

По неофициални данни за последните 8 години в проекти, свързани с е-правителството, са инвестирани около 300 милиона лева, но реално парите може да са повече, стана ясно от изявление на Славчо Манолов, един от експертната група на РБ. Според него ниската ефективност на инвестициите се дължи предимно на липсата на политическа воля.

Реформаторите предлагат и разработване и приемане на закони за национална информационна инфраструктура, за киберсигурността и актуализиране на съществуващия закон за електронното управление, за насърчаване на иновациите и рисковото инвестиране.

Акцент в програмата им за развитие на ИТ-сектора е реформата в образованието, която да включи и Националната агенция за оценка и акредитация, която в момента работи непрозрачно. Сред идеите им е образованието да се децентрализира, като държавата да дава общи изисквания, като позволи на всяко училище само да изготвя учебния си план, а на студентите – да могат да избират такъв.

В приветствието си към участниците Меглена Кунева от РБ завяи, че България продължава да не използва потенциала на ИТ-сектора си и обеща подкрепата на Реформаторския блок „всеки проблем да се сложи на масата и да бъде обсъден, както и политиките ни да са в защита на потребителите“.

Тя призова за съдействие на експертите за изработване на ясни индикатори за напредък в общата стратегия за развитие на ИКТ-индустрията и електронното управление. „Европа ще расте. Търговското партньорство със САЩ ще се развива. Основата на търговските преговори с партньорите ни отвъд океана са правата на потребителите в интернет, както и тежкия въпрос за защитата на данните. Това е бъдещето и затова ще търсим баланса между европейското и чисто българското законодателство в сектора, така че да разгърне потенциала си на новата икономика на 21 век и на Европа“, каза още Кунева.

Говорителят на РБ Радан Кънев подчерта, че това, което се случва днес в управлението на България и в повечето съществуващи демокрации е безнадеждно изоставане на управлението от реалния живот. Има спешна необходомист управлението да започне да се движи в крак с времето и да отговаря на нормите за прозрачност, за скорост, за икономичност, на които днес отговаря бизнесът ни и личния ни живот, каза в заключение Кънев.

Във фокуса на Реформаторите е и по-доброто управление на европейските средства, предназначени за малкия и среден бизнес и иновациите. иха въпроса за създаване на условия за привличане на българските ИКТ специалисти, които работят в чужбина, както и за национална платформа за електронно обявяване на обществените поръчки.

Представителите на бизнеса и съсловните организации в сектора призоваха да се спре модела на административно разпределение на европейските средства и да се премина към интердисциплинарния метод на правене на политиките за сектора. Някои от тях посочиха като недостатък твърде бюрократичните процедури при усвояването на европарите и лошото управление на програми като „Конкурентоспособност“ и „Административен капацитет“.

Бизнесът се обяви за по-малко държава в сектора и обърна внимание на нуждата от реформа в съдебната система, администрацията, публично-частното партньорство, създаването на кадри за ИТ-индустрията и реформата на всички нива на образование в страната. Това, според тях, би помогнало България да стане ресурсен център, в който IT-производството да обслужва нужди както на Европа, така и в по-голям мащаб.