– Партиите правят каквото си искат с личните данни

Партиите правят каквото си искат с личните данни

Шефът на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов. Снимка: БГНЕС

Най-много злоупотреби с лична информация по време на изборите за Европейски парламент (EП) са извършвали малките партии, а с най-малко жалби за злоупотреби от парламентарно представените партии е ДПС. Резултатите от проверката съобщи днес шефът на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов. [related-posts]

Българската национално-патриотическа партия оглавява класацията с най-много подадени сигнали срещу нея – 119. Съюзът на комунистите в България е с най-много жалби – 110. [related-posts]

От парламентарно представените формации ДПС е само с една жалба и нито един подаден сигнал. Най-много сигнали (12) и жалби (4) са подадени срещу „Атака“. Коалиция за България има 6 жалби и 8 сигнала, а ГЕРБ – 3 жалби и 7 сигнала.

26 жалби и 32 сигнала са получени срещу БАСТА, ББЦ има 25 жалби и 50 сигнала. Другите по-големи извънпарламентарни политически формации, срещу които са подадени сигнали и жалби са: НФСБ (8 жалби, 16 сигнала), ПП Глас Народен (12 жалби, 22 сигнала), Зелените (1 жалба, 7 сигнала), Реформаторски блок (16 жалби и 16 сигнала), АБВ (1 жалба, 7 сигнала).

Караджов поясни, че в комисията са постъпили 1380 жалби и сигнали от граждани с твърдения, че без тяхно съгласие личните им данни фигурират в подписки на политически субекти.

Въпреки това обаче само 493 от тези жалби и сигнали са били годни за разглеждане от Комисията и събиране на необходими доказателства по тях, тъй като в 2/3 от жалбите липсва информация, която да идентифицира лицето, подало оплакването.

Комисията е проверила и начините на събиране, обработване и унищожаване на лични данни от партиите и инициативните комитети във връзка с изборите. Въз основа на тези проверки е установено, че 12 от партиите въобще не са се регистрирали по Закона за защита на личните данни, като администратори на лични данни.

За времето от 2 юли до 25 юли 2014 г. комисията е извършила проверки на 59 политически субекта (44 партии, 5 коалиции и 10 инициативни комитета).

В хода на проверката си КЗЛД е констатирала няколко вида предпоставки за злоупотреба с лични данни във връзка с изборния процес. Една от тях е невъзможност за идентифициране на конкретна политическа партия, събирала подписи на граждани, в случаите, когато партията е част от коалиция.

Също така невъзможност за идентифициране на конкретния представител на партия, пред когото са положени подписите. Към момента Комисията извършва анализ на доказателствата.

Председателят на КЗЛД разясни, че съгласно Закона за защита на личните данни предвидените в него нарушения са формални и настъпват с факта на извършването им или пропуск да се приеме определено действие от задължения субект. В този смисъл не е необходимо нарушенията да са извършени съзнателно и да е налице вина по смисъла на НК.

Караджов увери, че Комисията не прави разлика между малките и големи партии, парламентарно или не представени. „Уверявам, че в случаите, когато Комисията установи нарушение и наложи наказание, то ще бъде обективно”, добави той. Целта на проверката е да се предприемат превантивни действия, а не санкции, което не означавало, че при установени нарушения Комисията няма да наложи наказания”.

За установено нарушение дадена партия може да заплати от 10 000 до 100 000 лв. За всяка партия ще има индивидуално административни производства и ще се подходи съобразно доказателствата и данните.

От своя страна зам.-председателят на ЦИК Мария Мусорлиева потвърди, че комисията е изпратила своите предложения към законодателя за защита на личите данни на хората, които участват в подписките на формациите.

Според Мурсолиева обаче ЦИК спазва Изборния кодекс такъв, какъвто е и не могат да бъдат въвеждани допълнителни изисквания към политическите субекти, каквито няма посочени в Изборния кодекс. През септември ще стане ясно кои са партиите и какви санкции ще понесат.