НАТО не е подготвено да се справя с руски заплахи

Снимка: EPA/БГНЕС

Случилото се в Крим и Украйна е аларма, за да се събуди НАТО, което не е готово да се справи с руска заплаха. Това става ясно от доклад на Комитета по отбрана към „Даунинг стрийт“ 10, публикуван днес. В него се дават осем препоръки на пакта, за да предприеме реформите, от които се нуждае като усъвършенстване на системата за ранно предупреждение за потенциални заплахи и подобряване на силите за бързо реагиране.

Комитетът призовава правителството на Обединеното кралство да поеме водещата роля, така че на срещата на върха в Уелс през септември да има гаранции, че НАТО е в състояние да се справи с тези заплахи.

Според авторите на доклада, рискът от нападение на Русия на държава – член на НАТО, засега е минимален, но все пак с него трябва да се съобразяват. Рискът от конвенционална атака от страна на Руската федерация към членка на НАТО е нисък, но НАТО трябва да предприеме повече действия за възпирането му.

Макар и малък, рискът от неконвенционална атака е по-значителен и на него ще бъде по-трудно да се противодейства. По думите на британските специалисти тактиката на Русия бързо се мени и включва кибератаки, информационна война, поддръжка на проруските сепаратисти в Източна Украйна, а също така и участие на представители от руските силови структури в конфликта в Източна Украйна, които действат там без отличителни знаци.

В доклада се казва още, че НАТО не се справя с прогнозирането на потенциалните заплахи, а в структурата на Северноатлантическия пакт има сериозни недостатъци. Освен това британските експерти отбелязват и факта, че по ключови теми позициите на лидерите в НАТО се разминават.

Например Германия е против постоянното присъствие на сили на НАТО в Източна Европа и се надява на сътрудничеството с Русия. А Полша и прибалтийските страни настояват за обратното. Командващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Бридлав предлага да се създаде голяма база на алианса в Източна Европа на границата с Русия. Генерал Бридлав също застъпва тезата за постоянно разполагане на войски на алианса в страните от Източна Европа.

В началото на май Бридлав заяви, че Северноатлантическият пакт трябва да е в състояние да отговори „на новата парадигма, която ни демонстрира Крим и която ни демонстрира настоящата ситуация на източните граници на Украйна“. Наред с това отбеляза, че мерките, които трябва Алиансът да предприеме, трябва да придават увереност на съюзниците, а не да провокират Русия.

В доклада се казва, че Русия предприема асиметрични тактики, които й позволяват да се промъкне „под прага“, поради което НАТО е затруднено да реагира.

Препоръките на Комитета

В доклада на британския Комитет по отбраната се дават и няколко препоръки на алианса:

1. Предварително разполагане на военни сили и оборудване в прибалтийските държави (в т.ч. Литва, Латвия и Естония);

2. Непрекъснато присъствие на войски на НАТО за обучение и учения в Балтийско море;

3. Повторното създаване на мащабни военни учения, които да включват всички държави-членки на НАТО и участие на лидерите, които вземат политическите решения;

4. Подобрения на Силите за бързо реагиране на НАТО и евентуалното създаване на нов постоянен Reserve Force за НАТО;

5. Подобрения на процесите за предупреждение за предстояща атака;

6. Радикални подобрения в управлението на Обединеното кралство относно руския опит, които дават възможност за анализ и реална оценка на руската заплаха;

7. Разработването на нови тактики, за да отговорят на заплахата от неконвенционални атаки от Русия – включително и как да се противодейства на заплахите от кибератаки, информационна война, и нередовни милиции;

8. Преразглеждане на член 5, за да се позволи отговор на атаки, които са все по-малко конвенционални. Мотивът е, че общественото мнение трудно би подкрепило използването на военна сила, когато страна-член на НАТО е застрашена. Препоръката е да не се изисква „обща политическа воля, за да се предприемат съгласувани действия с цел предотвратяване на атака“.