Корпуленти

Делян Пеевски Снимка: БГНЕС

За хората от „Атака“ Волен Сидеров е в тялото на „преродения Левски“. За други – Борисов е неотразим, защото може да набие който си поиска, примерно. За трети 110-те килограма живо тегло на Бареков крият неизразима прелест. Една корпулентна фигура не стига, за да се скрие зад нея задкулисието, пише Калоян Кръстев.

„Истинското „задкулисие“ се скри на топло зад корпулентната ми фигура“, обяви публично депутатът от ДПС, издател и магистрат със замразен статут Делян Пеевски. Макар и ефектен, коментарът на „успелия млад човек“
е крайно неверен, защото задкулисието в България е толкова обемно, че не може да се скрие само зад тази, трябва да признаем, забележителна фигура. Политически тела за тази цел има твърде много.

Доминиращото в България задкулисие не е догадка, то е факт. Най-солидното доказателство е липсата на рационален политически дебат, който се крепи на предварително обявени идеи и цели за постигането им. Без смислени аргументи се приемат решения за милиарди, после решенията се спират, после пак се прокарват…

Защо? Ето например най-голямата партия в България има за лидер човек, който сменя позициите най-малко с бързината, надяваме се, с която пише sms-ите си. Във вторник от висотата на „национално отговорната си позиция“ Бойко Борисов гласува заедно с ДПС актуализацията на бюджета, за да не потъне държавата. В сряда Борисов оттегли тази си подкрепа, за да не бъде обвинен, че съглашателства зад кулисите с ДПС. За часове веднъж е по-важна държавата, а в следващия миг по-важна става партията.

Какво остава за четиригодишен управленски хоризонт?

Един бърз поглед върху управленските програми на партиите, които влязоха в 42-то Народно събрание, показва, че в парламента има стотици тела, но не и стотици политици. През пролетта на 2013-та БСП говореше за прогресивния данък и полицейщината на Цветан Цветанов.

На хартия предизборната програма беше още по-постна. За прогресивния данък бързо се забрави заради коалицията с ДПС. После се предприе „нестандартното решение“ с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Подписа се за „Южен поток“ на тъмно и без обществени поръчки. От програмата не остана нищо. Без да го обещава, БСП прокара множество антиевропейски решения като забраната за чужденци да купуват земя. ГЕРБ хареса
това и подкрепи.

В програмата на столетницата, чийто бивш лидер все още е лидер на ПЕС, нямаше нищо за един от главните проблеми на България – съдебната система. Нищо нямаше и в програмата на ГЕРБ и ДПС. „Атака“ предложи да се въоръжи населението, за да се защитава само. Имаше нещо и за изборни шерифи. За икономическата програма на националистите може да се каже само, че реализирането й би ни направило съсед на Таджикистан. Тънките пълни с безсмислици листи на тези предизборни програми показават, че електоратът масово се интересува от телата на своите избраници, а те не желаят да му предложат нищо повече от това.

Когато няма ясни идеи и цели за тяхното реализиране, то зад телата на депутатите задкулисието се чувства доста удобно. То не обещава нищо и взима това, което иска, безнаказано.

Какво да се очаква?

Още едно от същото. КТБ е във фалит, а парламентарните партии не са предложили нито едно решение на този огромен проблем. Не изглежда някой от тях да има намерение да предложи такова до 5 октомври. Може би защото са част от причините за този фалит. Новият политик Николай Бареков вече зададе тона на поредната компроматна кампания и започна да разнася стари статии от архивите на МВР за Бойко Борисов.

Тонът на предстоящата предизборна кампания вече бе зададен през скандала за вината за фалита на КТБ и избухващите кьорфишеци в стил „Яне Янев“. В същото време здравеопазването, образованието и останалите социални системи агонизират. МВР разкрива все по-малко престъпления. Политизацията на прокуратурата е полупризнат публичен факт. В съдебната система се назначават основно шефове-концесионери.

На този фон десни влъхви интелектуалци се опитват да накарат електоратът на Реформаторския блок да забрави кои точно са Борисов и Цветанов и да повярва само на идеите им. Какви идеи точно? Зад целия този хаос ясно изпъква задкулисието по Пеевски, използващо крякащата корпулентност, за да се покрие на „топла сянка“.

На хартия малко се обещава, на думи много не се дава, а на практика нищо не се случва.

За другите тела около Пеевски

Борисов също е известен с „прекрасния си опорно-двигателен апарат“. Благодарение на осанката си от МВР-акции и (дългото черно манто) той стана кмет на София. Обземащото му присъствие около всяка дупка по столичните улици го направи премиер. Няма кой да каже, че хората гласуват за „бате Бойко“, защото е последовател и рационален политик. По-скоро, защото е едър, мускулест и с плътен глас – и би могъл да набие Сергей Станишев. Примерно.

ДПС – от началото на Прехода разиграва картите си, изправяйки се като стройна редица тела, телоохранители на етническия мир и електората си, който горчиво, но усърдно пази спомена за кошмара от последните години на комунизма.

Електоратът на БСП от години чака някое тяло да оглави партията, за да им върне аурата на развития соц и „онези пенсии, които Костов изяде“ с гарнитура от много малки деца.

За хората от „Атака“ Волен Сидеров е в тялото на „преродения Левски“, чували сте го по митинги. Той може да набие всички лоши западняци, дето крадат народа. Около парламента пък пърхат много по-малки тела, които се готови да се подложат на по-големите, за да може да стигат най-горните рафтове, където властта им е приготвила лакомствата. Това е. Политиците ни обещават само телата си.