До 40 млрд. евро загуби за ЕС от санкциите срещу Русия

Негативният ефект от санкциите срещу Русия върху икономиката на ЕС се изчислява на 30 до 40 млрд. евро до края на годината – и близо 50 млрд. евро (0.4% от БВП на Съюза) за следващата 2015 г. Според изданието ЕUObserver ефектът в цифри за Русия ще е приблизително същият – около 23 милиарда евро за тази и 75 милиарда за следващата.

Европейските санкции срещу Русия се очаква днес да навлязат в нова фаза с включване на икономически мерки – забрана за достъп на руски банки с преобладаващо държавно участие до европейските капиталови пазари, оръжейно ембарго, забрана за износ на стоки и технологии с възможна двойна употреба.

Рестрикциите заобикалят обаче газовите компании и сделките с руски природен газ – ЕС покрива една трета от нуждите си от газ и петрол с доставки от Русия. Очакват се обаче мерки в областта на енергетиката, които да преустановят износа към Руската федерация на модерни западни технологии за добив на газ и петрол.

Новите санкции предстои да бъдат одобрени по-късно през деня от Съвета на постоянните представители на 28-те.

Лобистка организация на германската индустрия твърди, че от спиране на бизнеса с Русия ще пострадат 350 000 работни места и стокообмена, който е 80 млрд. евро годишно, но все пак поддържа санкциите.

Руските банки с държавно участие отрязани от достъп до капитали

Две от най-големите руски държавни банки – Сбербанк и ВТБ, са в новия списък със санкции на ЕС заради руското участие в кризата в Украйна. Внешекономбанк, която също е в топ 4 на руските банки и има 50% държавен дял, вече е санкционирана от САЩ със забрана да работи с американските кредитни и дългови пазари.

ВТБ притежава 10% в българската Корпоративна търговска банка, която е затворена в момента. Това на практика означава, че трябва да продаде дела си. Освен това има участие в „Булгартабак“, макар там собствеността да е скрита зад офшорна компания от Люксембург, и „Виваком“, където контролира дял от 33%.

Руската земеделска банка (Росселхозбанк) остава единствена извън подложените на санкции, най-вероятно защото не е пряко свързана с действията на Москва в Източна Украйна.

И Русия отвръща със забрани

Като ответен удар руската служба за защита на потребителите (Роспотребнадзор) забрани от днес вноса на зеленчукови, плодови и рибни консерви от Украйна, предаде ИТАР-ТАСС. Формалният повод за забраната е установени нееднократни нарушения на руското законодателств в областта на защитата на правата на потребителите. Например разминаване между съдържанието и описанието на етикета.

Москва вече обяви, че ограничава вноса на украински млечни продукти с аргумента, че съдържали следи от антибиотици и бактерии. Руските власти забраниха от началото на юли и вноса на растителни продукти от Украйна в ръчния багаж, основния багаж и колетите за Русия, както и на украински картофи заради нашествието на вредни инсекти.

Наскоро Русия наложи забрана за внос на плодове от Молдова, след като в края на м.г. забрани и импорта на вина от бившата съветска република. Вината от Молдова имат дял от 10% на руския пазар. За да компенсира Молдова, ЕС обяви, че ще внася безмитно вина от там. Споразумението за асоцииране, подписано между Брюксел и Молдова, предвижда създаване на зона за свободна търговия.

Забранен е не само вносът на всички видове плодове от Молдова в Руската федерация, но и руското министерство на икономиката смята да отмени търговския режим с Молдова, според който на молдовските стоки не се налагат вносни мита. Москва иска да премахне всички търговски облекчения и за Молдова, както вече постъпи с Украйна.

Още по-рано, през лятото на 2013 г. Русия забрани бонбоните и всички сладкарски изделия, произведени от фабриките на настоящия украински президент Петро Порошенко – Roshen. А през април украинският аналог на Роспотребнадзор – Госпотребинспекцията на Украйна, забрани вноса на руски бонбони, произведени от фабриките „Бабаевский“, „Красный Октябрь» и „Рот Фронт“, топено сирене на „Лакталис Истра“, а също и риба на компаниите „РосКон“ и „Вичунай-Русь“.