Обама бори "корпоративните дезертьори" със закон от 1969 г.

Обама бори „корпоративните дезертьори“ със закон от 1969 г.

Снимка: EPA/БГНЕС

Президентът на САЩ Барак Обама може да действа без одобрението на Конгреса, за да ограничи смяната на данъчното местожителство на американските корпорации, известно като „инверсия“, твърди бивш високопоставен служител на Treasury Department пред Reuters.

Данъчната инверсия е силно критикувана от Вашингтон напоследък. Президентът дори нарече компаниите, които местят данъчните си бази, „корпоративни дезертьори“, които „технически се отказват от американското си гражданство“. За да се квалифицира като инверсия, поне 20% от акциите от общата компания трябва да се държат от акционери извън САЩ, поясни наскоро FT.

Обама може да заобиколи Конгреса, като се позове на данъчното право от 1969 г. и да ограничи използването на междуфирмени заеми и лихвени облекчения между местните компании и свързани с тях дружества в офшорни зони. Законът налага стандарти за това кога даден финансов инструмент може да се третира като дълг и да не бъде обложен с данъци.

Според него, ако корпорация отпуска заем над определен лимит на американския си клон, той попада под юрисдикцията на данъчната система на САЩ.

В статия, публикувана в икономическото издание Tax Notes, бившият служител на администрацията на президента Стивън Шей твърди, че федералното правителство трябва да действа изключително бързо, за да отговори на масовата миграция на пари, която се отразява изключително негативно на приходите от корпоративни данъци в САЩ.

По думите му, ако администрацията бе предприела обсъжданите действия по-рано, много от сделките с офшорни компании нямаше да бъдат факт.

Според данни на американския Сенат, местните компании държат 60% от парите си в чужбина, в резултат на което в икономиката на страната през 2012 г. са влезли с $1.7 трилиона по-малко приходи.

Миналата година сенатът разследва корпорацията Microsoft за намаляване на разходите си за федерален данък с $2.43 милиарда (44%), чрез мащабна международна мрежа от свързани чужди корпорации и възползване от дупки в данъчната система на САЩ.

В офшорни зони оперират и други от най-големите американски компании като Apple, Facebook и повечето фармацевтични гиганти.

Сериозният подем на инверсионните сделки в последните месеци предизвика сериозни притеснения във Вашингтон, а Обама призова депутатите да действат по-бързо по предложенията за справяне с проблема, внесени от него и други демократи. Републиканците обаче блокираха задвижването на законодателните реформи.

Това, с което инверсията привлича американските компании е, че им дава възможност да избягат от юрисдикцията на Вътрешната служба за приходите на САЩ. Друг фактор обаче е и възможността да извършват т. нар. „транзакции за източване на печалби“.

Тази правна стратегия включва отпускането на заеми от чуждестранна компания-собственик на нейния клон в САЩ, който след това може да приспадне лихвените разходи за заема от данъчно облагаемите си приходи. Освен това чуждестранната компания може да отчете приходите от лихвите в държавата, където е регистрирана, и така да плати по-нисък данък.