Кафето, този дар от суфите

кафе

За много от нас сутрешното кафе е важно, колкото и самото дишане, но не всеки знае откъде идва кафето. Всъщност го популяризират и разпространяват дервишите, основателите на суфизма, за който още се спори дали е секта или просто течение в исляма, но все едно – неговата цел е духовно преобразяване и съвършенство.

Родината на освежаващата гореща кофеинова напитка е Йемен. Дервишите, тези поклонници на суфизма, първи са варели и пиели напитката, която на арабски се нарича „кахуа“. Не те обаче са неговите откриватели.

Съществуват много легенди за това как са открити зърната на кафето. Най-известната от тях е, че през шести или седми век, етиопски козар на име Калди забелязал, че неговите кози стават особено енергични, след като схрускат плодовете на див храст.

Друга легенда разказва за лекаря шейх Омар, който бил прогонен от дома си, и ядял плодовете на диви храсти в пустинята, където живеел. Омар запарвал плодовете и давал напитката на своите пациенти и последователи в медицината. Когато жителите от град Мока, родното място на Омар, разбрали за магическата отвара, го поканили да се завърне.

Арабските историци са единодушни, че пиенето на кафе е започнало в Йемен в средата на 15 век. Това станало след като арабски търговци заминали за меката на кафето Етиопия, където зърната му се използвали предимно за медицински цели. Те се върнали с растението, за да го култивират в Йемен.

Абд ал-Кадир ал-Джазири пише, че сварената напитка се използвала от дервишите като стимулант по време на медитация и молитви. Пиели го всеки понеделник и петък вечер от голям съд, направен от червена глина, разказва за суфите Джазири. Главата на суфийския орден го разсипвал с малък черпак и им го раздавал, за да отпият, докато рецитирали „Няма друго божество, освен Бога“.

Пиенето на кафе в крайна сметка се разпространило отвъд стените на свещените обители на суфите и стигнало до кафенета в ислямските градове.

Не всеки приветствал новата модерна напитка. Някои консервативни мюсюлмани я оприличавали на хашиш и вино и смятали, че трябва да бъде забранена. В Мека стигнали дотам, че дори забранили кафето, затворили кафенетата и конфискували запасите от кафе.

Хората продължили да пият кафе, но тайно. Това продължило докато султанът на Кайро не научил за забраната и не я отменил.

В днешно време кафето е неизменна част от живота на хората по целия свят и би било трудно да си представим, че е имало времена, в което е било забранено, както е дрогата днес.