Брюксел пробва нов КОКОМ* за Русия

Южен поток

Новите санкции, които ЕС наложи на Русия, може да забавят проекти като газопровода „Южен поток“ и нефтодобива в Арктика, предаде Reuters. В черния списък на ЕС ще бъдат добавени още 15 души и 18 руски компании. До момента в него са общо 72 физически лица и две предприятия в Крим.

Комитетът на постоянните представители на държавите-членки в ЕС (COREPER) ще се събере отново утре, 25 юли. По предварителна инфолмация може да бъдат включени шефът на ФСБ Александър Бортников, президентът на Чечня Рамзан Кадиров, директорът на Службата за външно разузнаване Михаил Фрадков, секретарят на Съвета по сигурността Николай Патрушев.

Новите рестриктивни мерки бяха обсъдени днес от посланиците на 28-те страни-членки в Брюксел. Санкциите предвиждат ограничаване на възможностите за достъп на руски банки до финансовите пазари в общността, както и забрана на европейците да купуват акции и облигации на руски банки с държавно участие. Така ще им бъде отнета възможността за набиране на капитали. [related-posts]

Ключови обаче са ограниченията в търговията с нови технологии и въоръжение. Reuters се позова на експерти, според които проекти като „Южен поток“ са силно зависими от западните технологии, сред които специални тръби, плаващи платформи, кранове и др.

В случая на „Южен поток“, италианската компания Saipem е подписала договор за изграждането за една от четирите паралелни тръби, които минават под Черно море, за да стигнат до територията на България.

Подобна е ситуацията с проекта „Ямал“ за добив на газ, където основна роля в строителството има френската компания Technip.

Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер вече заяви, че ЕС не бива да помага на Русия да развива находището, ако Москва не помага за разрешаването на украинската криза.

Ако европейските инженерни партньори нямат възможност да работят с големите руски нефто- и газодобивни проекти заради санкциите, те почти със сигурност ще бъдат забавени, е коментирал пред агенцията източник, запознат с руските енергийни проекти.

Но въпреки санкциите, за които се договори Европейският съюз, вчера президентът на Франция Франсоа Оланд потвърди, че страната ще достави в срок на Русия първия военен кораб „Мистрал“. Сделката е за общо два модерни авионосещи кораба за общо 1.2 млрд. евро.

В навечерието на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел, президентът каза, че съдбата на втория поръчан кораб зависи от сътрудничеството на Москва в уреждането на украинската криза.

Доставката на първия кораб даде основание на някои западни анализатори да обвинят ЕС в двойни стандарти спрямо Русия. Вашингтон отдавна изразява недоволство от липсата на единна позиция на Брюксел по отношение на руските санкции.

На този фон полското правителство реши да отмени Годината на Русия в Полша и на Полша в Русия – серия от научни, стопански и културни прояви, насрочена за 2015 г.

Министри на културата и на външните работи във Варшава са стигнали до убеждението, че „в сегашната политическа ситуация , във връзка със събитията в Украйна и след самолетната катастрофа, не е възможно да се проведе и организира добре общото събитие в Русия“.

„Кръстосаната“ Година на Русия и на Полша бе инициатива на външните министри на двете страни от декември 2013 г. Предвидено бе тя да осигури възможности за размяна на най-значимите постижения в науката, икономиката и културата. Още през април се появиха сигнали, че програмата ще бъде съкратена.

*Coordinating Committee for Multilateral Export Controls, CoCom/Cocom, COCOM) е международна организация със седалище в Париж, създадена от Запада през 1949 г. за многостранен контрол на износа в СССР и другите соцстрани.

В епохата на Студената война Комитетът съставя списъци на „стратегически“ стоки и технологии, забранени за износ в страните от Източния блок, налага ограничения по използване на стоките и технологиите, разрешени за доставка по изключение. Разработва и стратегия за „контролирано технологично изоставане“.