ЕС праща свой екип в помощ на сигурността в Украйна

Снимка: EPA/БГНЕС

Външните министри на ЕС одобриха изпращането на цивилна мисия в Украйна, чиято цел е да помогне на властите в Киев да реформират сектора на гражданската сигурност, най-вече полицията, предаде AFP. Мисията започва с бюджет от 2.68 милиона евро за дейностите в първата й фаза, която ще продължи до 30 ноември. Първоначалната продължителност на мисията, базирана в Киев, ще бъде две години.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън заяви, че украинските власти са поели по сериозния път на реформи в сектора на гражданската сигурност и са поискали помощта на ЕС.

„ЕС разполага тази мисия, за да помогне на Украйна в тази реформа, обхващаща полицията и върховенството на закона. Ние ще осигурим стратегически съвети за развитието на ефективни, устойчиви и отговорни сили за сигурности и ще помогнем за заздравяването на правораздавателната система в Украйна, за благото на украинските граждани в цялата страна“, допълни тя.

Мисията ще бъде невъоръжена и няма да има каквито и да било изпълнителни функции. Европейските съветници ще се фокусират върху подкрепата на преразгледаните стратегии за сигурност и бързото прилагане на реформите, заедно с партньорите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Междувременно руският президент Владимир Путин призова властите в Киев към прекратяване на огъня. В същото време той обеща пълно съдействие от руска страна, за да бъде разследвана катастрофата на Боинг 777 на малайзийските авиолинии, свален в района на столицата на Донбас – Донецк.

„Призовават ни да окажем въздействие на опълченците в Югоизточна Украйна. Повтарям, ще направим, разбира се, всичко по силите си. Но това съвсем не е достатъчно“, каза Путин и подчерта, че докато бунтовниците са предавали специалните черни кутии на самолета, въоръжените сили на Украйна са предприели танкова атака срещу Донецк и градът е бил под обстрел.

Необходимо е в крайна сметка да бъде отправен призив и към киевските власти да спазват елементарните норми на приличие, да въведат поне за кратко време прекратяване на огъня, за да бъде проведено разследването, каза в заключение Путин.

Междувременно руският президент подписа федерален закон, увеличаващ до 4 години лишаване от свобода срока на наказанието за публични призиви към сепаратизъм, съобщи ИТАР-ТАСС. Законът е приет „с цел увеличаване на отговорността за извършения деяния с цел нарушаване на териториалната цялост на Русия“, съобщи официалният сайт на Кремъл.