Крахът на MH17 приклещи Путин в ъгъла

Снимка: EPA/БГНЕС

Малко неща в мъглявата постсъветска политика се знаят със сигурност, но доказателствата до момента сочат пряко, че ракета на проруските сепаратисти е свалила малайзийския MH17 и е довела до смъртта на 298-те пътници на борда му. Това твърди бившият специален съветник на американският вътрешен министър Дейвид Кларк в анализ за CNN.

Ако това се превърне в окончателен извод на правителствата по света, след като всички факти станат ясни, то несъмнено ще има тежки последици за президента Владимир Путин.

По време на управлението си, Путин винаги е използвал разделението в международната общност, изправял е правителствата едно срещу друго и е усещал кога нежеланието на някои страни да бъдат активни по определен въпрос ще му oсигури по-голяма свобода на действие.

Досега той почти успя да се измъкне с анексирането на Крим и дестабилизирането на Източна Украйна. Германия, която не желае да прекъсва икономическите си връзки с Русия, изигра ключова роля в ограничаването на санкциите, а Путин успя да използва резервите от добра воля в развиващия се свят, за да преодолее заплахата от международна изолация. MH17 обаче поставя всичко това на изпитание.

Обезпокоителното за Путин е, че толкова много от жертвите са европейски граждани, а повече от половината – холандци. Холандия е безмилостна при използването на каналите на ЕС, за да попречи на тези, които накърняват интересите й. Последната жертва на това стана Сърбия.

Началото на предприсъединителните преговори на Сърбия бяха блокирани по инициатива от Холандия, докато сърбите не предадоха генерал Ратко Младич на трибунала за военни престъпления в Хага през 2011 г. Младич е подведен под отговорност за унижаване на холандските миротворци по време на клането в Сребреница 16 години по-рано.

След като Холандия даде 193 жертви в трагедията със сваления самолет, можем да очакваме, че ще настоява за европейска солидарност под формата на много по-твърд отговор на кризата. Това ще направи невъзможно за Германия да спре увеличаването на санкциите.

Преобладаващото мнение сред лидерите на ЕС ще бъде, че боевете в Източна Украйна трябва да бъдат прекратени – и Русия носи основната отговорност, че продължиха толкова дълго (военната операция там е факт от средата на април т.г. бел.р.).

Това стеснява драстично разликата между европейските и американските виждания за разрешаването на ситуацията и създава възможност за по-сплотена западна политика към Русия.

Вторият тревожен фактор за Путин е, че за първи път украинската криза докосна по-сериозно развиващия се свят. До 19 юли на конфликта се гледаше като на сблъсък между Русия и Запада, а традиционното подозрение на развиващите се страни към Америка и съюзниците й създаваше симпатия към руските действия.

Една от основните цели на руската дипломация след Крим е да използва тази симпатия, за да увеличи възможностите пред Русия и да ограничи зависимостта й от Запада.

Путин успя да приключи мащабна газова сделка с Китай и направи силен ход с включването си в последната среща на върха на БРИКС (развиващите се икономики създават своя банка за развитие със 100 милиарда долара – бел.р.). Смъртта на толкова малайзийски и индонезийски граждани обаче ще го принуди да обяснява много неща.

Усещайки, че губи военната инициатива срешу украинските власти, Путин прекара голяма част от последната седмица, за да подготви пътя за по-голяма намеса на Русия в Източна Украйна.

Москва отправи обвинения, че украинската армия е изстреляла ракети през границата с Русия, което трябваше да служи за претекст за бъдеща интервенция.

Заради инцидента със сваления самолет, Путин отново трябва да даде заден ход. Вместо да твърди, че е бил въвлечен във военни действия, в момента той изглежда като агресор.

Представителят на САЩ в ООН Саманта Паурър не можеше да бъде по ясна в отправянето на обвинения по време на срещата на Съвета за сигурност на организацията.

„Русия може да сложи край на тази война. Русия трябва да сложи край на войната“, заяви тя.

Резултатът вероятно ще е ултиматум към Русия да изпълни предварителните си ангажименти и да обуздае сепаратистите, като ги накара да седнат на масата за преговори. Ако Путин откаже, последиците могат да бъдат сериозни.

Първата е, че украинските власти ще бъдат много по-свободни да продължат и завършат своята „антитерористична операция“ срещу проруските сепаратисти. Втората е по-голямото засилване на западните санкции.

Ако те се преориентират към „секторни санкции“, които покриват цели индустрии (политика, която изглежда следва САЩ с последните санкции – бел.р.), те могат да имат решаващо значение – в момент, когато руската икономика изглежда изключително уязвима.

След като имаше тактическата инициатива през последните 4 месеца, Путин изведнъж се изправя пред неприятна дилема. Провалът да сътрудничи в деескалацията на кризата създава риск за по-сериозна международна изолация и истински икономически последствия.

Но изоставянето на сепаратистите би означавало загуба на политически лост над Украйна и дори по-голям провал у дома. На чисто национално ниво, Путин се справя с кризата добре. Популярността му отбелязваше спад преди две години, но сега е на почти рекордни нива. Той обаче постигна това, като освободи националистически страсти, които не контролира напълно.

Какъвто и път да избере Путин, малко вероятно е да излезе от този конфликт невредим.