Санкциите срещу Русия повече лаят, отколкото хапят

Руският президент Владимир Путин и американският му колега Барак Обама. Снимка: EPA/ БГНЕС

Макар да изглеждат по-сурови от предните, новите санкции на САЩ срещу Русия едва ли ще постигнат осезаем ефект, камо ли да прекратят руската намеса в Източна Украйна. Това се казва в анализ на Bloomberg.

И въпреки че предизвикаха ефектни медийни заглавия, санкциите на Америка срещу държавния гигант „Роснефт“ (даващ над 8% от годишния финансов приход на Русия), „НоваТек“ (вторият по големина газов производител след „Газпром“), „Газпромбанк“ (третата по големина банка в страната), „Внешекономбанк“, Уралвагонзавод и няколко политици в Русия и Украйна едва ли ще постигнат сериозен ефект, писа агенцията.

Санкциите забраняват достъпа на въпросните компании и лица до дългосрочни американски кредити (за срок по-дълъг от 3 месеца) и правителството на САЩ заяви, че може да разпореди някои американски компании да прекратят работата си с руски партньори от черния списък. Шефът на „Роснефт“ Игор Сечин – близък приятел на президента Владимир Путин, обаче вече заяви, че продължават съвместните проекти с ExxonMobil за около 15 милиарда долара – сондажи в Карско море (част от Северния ледовит океан), строителство на завод за компресиран природен газ в Сахалин, който трябва да бъде открит през 2018 г. и др.

Колкото до лишаването от кредити, „Роснефт“ например от пролетта се подготвя за такава ситуация и до момента е акумулирала наличност от 21 милиарда долара като буфер срещу подобно пресъхване на финансовите потоци отвън.

Балансите на Газпромбанк от миналия месец пък сочат, че едва 12% от валутните й задължения са към външни партньори, включително американски, и този дял се свива.

Колкото до санкциите на Европа, те са още по-малко ефикасни, посочва Bloomberg. Лидерите на 28-те страни от Евросъюза се договориха за спиране на инвестициите на Европейската инвестиционна банка в Русия. Които обаче до момента възлизат на едва 1.6 милиарда евро – нищо за тази година и малко над 1 милиард за предната.

ЕС ще използва влиянието и решаващия си глас и в Европейската банка за възстановяване и развитие (в която и Русия има дял), за да спре инвестициите й в страната. Сумарно досегашните инвестиции на ЕБВР в Русия са 24 милиона евро. Тази мярка обаче едва ли притеснява особено Путин, предвид факта, че повечето – 84%, от тези инвестиции отиват в частния сектор.
Нетърпението на САЩ да накаже Путин изглежда се разминава все по-осезаемо с нежеланието на Европа да накаже себе си. Само преди дни „Роснефт“ наля половин милиард долара в базираната в Женева петролна компания Weatherford, за да си гарантира, че в случай, че Америка спре да я подпомага с петролни технологии, проектите й няма да спрат. А и доларовите кредити не са единствените – европейският финансов пазар също може да е източник на свежи пари за Русия.

Назад към Студената война

Макар че вестта за санкциите сутринта свали с около процент рублата спрямо долара и доведе до кратък срив на акциите на руските компании, от Кремъл коментираха, че мярката не е в състояние да дестабилизира икономиката на страната. „Санкциите – каквито и да са, са зло, те не носят оптимизъм нито на икономиката, нито на хората. Освен това, те не са способни и да причинят и така наречения неприемлив ущърб на икономиката“, коментира министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев. „Такива санкции още никого не са поставили на колене“, каза още руският премиер.

По думите на Медведев, санкциите към руските граждани и компании са незаконни, щом не се основават на решения на ООН и се налагат произволно.

Според руския премиер, санкциите, макар и да не предизвикат особен икономически ефект, ще засилят антиамериканските и антиевропейските настроения в Русия. Той коментира, че сегашните действия ще консолидират допълнително руското общество срещу „онези страни и хора, които се опитват да ограничават нашата страна и действат против интересите на гражданите й“. „По този начин ние просто ще се върнем в 80-те в отношенията с държавите, налагащи тези санкции. Това е печално“, каза Медведев.

А ВТБ защо не е санкционирана? Реакции в социалните мрежи

Вестта бе повод за огромен брой коментари както на руски, така и на американски експерти, в които има както дълбок анализ, така и насмешка. Руското издание „Слон.ру“ направи селекция от най-интересните по темата. Ето част от тях.

„ВТБ (Внешторгбанк – бел.ред.) не е пипната, благодарение на наличието на широк кръг американски акционери. Не виждам никаква друга причина тя да не попадне в санкционния списък“ (ВТБ беше в първоначалния проект на американското правителство за санкциите още през януари, но е отпаднала, заедно с няколко други компании – бел.ред.).

Уилям Райс, водещ мениджър в Altera Capital

„Налагайки санкции, САЩ и ЕС се занимават със самобичуване, лишавайки се от авангардните достижения на „Уралвагонзавод“, „Калашников“, „Роснефт“, от курортите на руския Крим“

Александър Сидякин, депутат от партия „Единна Русия“

„Санкциите на Вашингтон срещу водещите предприятия на военнопромишления комплекс на Русия са незаконни и свидетелстват само за нечестната конкуренция на САЩ на пазара на отбранителната техника.“

Дмитрий Рогозин, вицепремиер на Русия

„През нощта бяха обявени новите американски санкци. Не беше изненада, имаше многократно сигнали за възможни подобни действия в западните медии. Като цяло този „икономически демарш“ е поредният пример за политическа невъздържаност и незрялост на отделни фигури. Ще анализираме и ще следим развитието на ситуацията. А дотогава ще споделя една прекрасна песен с хубав и актуален подтекст. Интересно, а нашите американски приятели дали са я слушали?
Неприятность эту мы переживем (Лето кота Леопольда) (Ще преживеем тази неприятност – бел.прев.)“

Антон Куревин, представител на съсобственика на „Новатек“ Генадий Тимченко (Тимченко, близък до президента Путин, е собственик на „Волга груп“, която има преобладаващо участие в „Стройтрансгаз“ – компанията, на която в консорциум с български фирми, бе възложено строителството на „Южен поток“ в България – бел.ред.)