Какви са опорните точки в ядрените преговори между САЩ и Иран

Държавният секретар на САЩ Джон Кери пред медиите във Виена
Снимка: EPA/БГНЕС

Държавният секретар на САЩ Джон Кери обобщи напрегнатите двудневни преговори с Иран по отношение на ядрената програма на страната като изтъкна, че е постигнат „осезаем напредък“, но и че все още има серизозни различия между двете страни.

Целта на преговорите в австрийската столица Виена е да бъде постигнато споразумение до 20 юли, предаде AP.

САЩ и съюзниците им целят да наложат стриктни дългосрочни граници на развитие на иранската ядрена програма, като в замяна вдигнат икономическите санкции. Западът настоява, че програмата може да бъде пренасочена изцяло от употреба за мирни цели към произвеждането на ядрени оръжия.

Иран обаче отрича планове за прозиводството на подобни оръжия. Към момента страната настоява да запази програмата си в сегашния й вид и да я разшири в следващите няколко години.

По данни на Националния ирано-американски съвет икономиката на САЩ е загубила 175.3 млрд. долара като пропуснати ползи за 18 години заради икономическите санкции против Иран.

Ето и основните точки на преговорите:

Обогатяването на уран

Към момента е постигнато съгласие окончателното споразумение да позволи на Иран „програма за обогатяване с практически ограничения и мерки за прозрачност“, чрез които да се гарантира, че тя е за мирни цели. Това е довело до пазарлъци за това колко центрофуги и от кой вид да притежава Иран. По-модерните машини позволяват производството на по-големи количества уран, който може да бъде използван както за гориво за реактор, така и за производството на ядрени бомби.

По-рано Иран заяви, че иска да разшири своята програма за обогатяване през следващите осем години до ниво, за което ще са нужни близо 190 000 центрофуги. Страната вече има около 20 000, като половината от тях работят, но иранските служители наскоро обявиха, че са готови да замразят броя им засега. Американците обаче настояват те да са много по-малко. Кери каза на 14 юли, че Вашингтон е бил „кристално ясен“, че дори и 10 000 са твърде много.

Фордо и Арак

САЩ и съюзниците им смятат подземното обогатяващо съоръжение в близост до иранското село Фордо за особен проблем, защото то е силно укрепено срещу въздушни атаки. Те искат да то да затвори или да бъде сменено предназначението му към дейност, която няма нищо общо с обогатяване. Сред иранските предложения, отхвърлени от Запада, е това Фордо да стане изследователско съоръжение по обогатяването. Идеята да се ползва за изотопни изследвания също е била отхвърлена, защото те са свързани с технологиите за обогатяване.

Строящият се реактор в град Арак също е проблем за Запада, защото работи с тежка вода и ще произвежда значителни количества плутоний, който може да се използва за ядрото на делене в ракета. Иранците са предложили да го преустроят, така че да се произвежда по-малко плутоний, но САЩ не са се съгласили, защото процесът е обратим. Те настояват да се позлва напълно нов вид реактор, който произвежда минимални количества плутоний.

Продължителността на споразумението

В работното споразумение се казва, че ако Иран не наруши договореностите в един момент ще бъде третиран като всеки друг неядрен член на споразумението за неразпространение на ядрени оръжия. Това означава, че Иран ще има правото на ядрена програма без да се притеснява от стриктни проверки, заради подозрения, че иска да произвежда ядрени оръжия.

Двете преговарящи страни не са постигнали съгласие колко дълъг да е срокът, докато се стигне до този момент. Високопоставени представители на САЩ казват, че страната настоява това да се случи след минимум 10 години, докато Иран иска ограниченията да продължат по-малко.