Ще честваме ли Илинден заедно с Македония

Все още не е ясно дали Македония и България тази година ще честват заедно Илинден, коментира радио Deutsche Welle. Инициативата в началото беше част от Договора за добросъседство, който с години се изглажда от работни групи на външните министерства на двете страни. Но оптимистичните изявления през май се стопиха като сладолед на слънце.

Две седмици преди Илинден, цари мълчание в отношенията между Скопие и София. А всичко беше по-различно два месеца по-рано, когато българският президент Росен Плевнелиев при предложението на македонския си колега Георге Иванов Декларацията от 1999 г. да стане Договор за добросъседство и сътрудничество.

„С готовност приемам направеното от Вас предложение, Декларацията на премиерите на Република България и Република Македония от 1999 г. да бъде трансформирана в Договор за добросъседство и сътрудничество. Убеден съм, че ако се спазват стриктно клаузите от този договор, нашите две държави ще покажат политическа воля да бъдат заедно част от голямото европейско семейство, споделяйки ценностите на демокрацията”, написа Плевнелиев в писмото до македонския си колега. При това изрази очакване след формирането на новото правителство в Македония да бъде реализирана среща за уточняване на техническите параметри на Договора, след изпълняване на вътрешнополитическите процедури – да бъде организирано неговото подписване в София.

Знак на съзряване

Македонското правителство е формирано, но такава среща не е организирана и до днес, нито има информации за подобни действия. От кабинета на Иванов не отговориха къде е блокирана инициативата. Според анализаторът Сашо Клековски Македония трябва да направи всичко възможно за да сключи договора за добросъседство с България до септември.

„Декларацията от 1999 г. е добра основа за това. Със сигурност България ще тества македонската готовност с настояване за съвместно честване на събития и личности. Първата репетиция мина успешно със съвместното честване на Св. Св. Кирил и Методий. Следва истинското предизвикателство – съвместно честване на Илинден. Със сигурност за България това ще бъде ключово за подписването на Договора за добросъседство. В неотдавнашно интервю за българска медия външният министър Никола Попоски се опита да избегне отговора за съвместно честване на Илинден, отговаряйки, че не е против идеята, като част от европейската култура, но е важно първо да се създаде взаимно доверие.

Защо на 2 август президентът Иванов не покани българският си колега Плевнелиев в Крушево, или не приеме идеята за съвместно честване в България? Както честването на Св. Св. Кирил и Методий не направи Светите братя повече или по-малко българи, или македонци, така и честването на Илинден няма да направи въстанието повече или по-малко българско, или македонско. Съвместното честване само ще покаже, че сме пораснали, съзрели сме“, заявил Клековски.

От МВнР на Македония са заявили, че страната е ангажирана с този въпрос, но не са дали конкретен отговор дали ще има съвместно честване. „Република Македония е ангажирана по отношение на въпроса за договор между двете страни. Доказателство за това е и изявлението на президента Иванов, който прие предложението на колегата си Плевнелиев веднага да пристъпи към това. Българският държавен глава поиска първо да бъде формирано правителството в Македония, а това вече стана. Надяваме се, че няма да има по-нататъшни отлагания за затваряне на този въпрос. Междувременно има голям напредък: Коридор номер 8, работни групи за транспорт, бизнес групи в Щип, сътрудничество между академиите на науките…“, казват от МВнР на Македония, без да обясняват защо се отлага неговото подписване.

Признаването на езика

Според цялостната обстановка обаче като чели илинденското празненство ще бъде цел на стари репризи. Когато миналата година Българският културен клуб в Скопие призова за съвместно честване на Илинденско-Преображенското въстание в македонското общество това беше оценено като „нова провокация от България”. Днес с подобни позиции се противопостави и Австралийско-македонския комитет за човешки права, според който тревожна е възможността Декларацията от 1999 г. да се превърне в Договор за добросъседство.

„С тази декларация тогавашното правителство на Любчо Георгиевски се отказа от конституционното задължение да защитава правата на македонците в България, а същевременно се съгласи да ползва понятието „македонски език според Конституцията на Република Македония”, с което се оспорва автентичността на македонския език. Затова призоваваме македонското правителство да се откаже от намерението Декларацията да бъде превърната в Договор, докато България отказва официално да признае македонската нация, език и култура. Българският президент неотдавна предложи на президента Иванов тази година съвместно да се чества Илинден, първо в България, а след това в Македония. Това подмолно предложение е само продължение на българските опити, с които се иска да се покаже, че македонците са България, основаващи се на принципа един народ, две държави”, се казва в реакцията на Австралийско-македонския комитет за човешки права.

И за ОМО „Илинден“-ПИРИН е недопустимо добросъседство да се изгражда за сметка на македонското малцинство и неговите човешки права, а при това „срамната декларация от 1999 г.” да стане основа за това. Тази позиция идва след като съдът в Благоевград отново отхвърли искането за регистрация на ОМО „Илинден”-ПИРИН в България, с обяснение, че това е против конституционните принципи за единност на нацията.
Противопоставянето обаче не идва само от македонската диаспора. Организацията „Македонски манифест” от Скопие, в която членуват известни македонски интелектуалци, съобщи, че без признаване на македонската нация, честването на съвместни празници между Македония и България и невъзможно, тъй като противоречи на историческата справедливост.

„Съвместни дати, които свързват Македония и България са да речем Деня на победата над фашизма, 9 май или началото на дипломатическите отношения между двете държави. Илинденското въстание не може да се чества заедно. За да има добросъседство между Македония и България трябва да бъдат направени конкретни крачки. Първа такава е да се признае македонската нация и език”, се казва в откритото писмо на „Македонски манифест“. Според тях без доверие няма добросъседство, независимо колко договори ще се подпишат.

Според анализатори тези реакции са типично ехо на онова, което властите създават като официална политика към съседите, а с такава политика на затвореност към всякаква възможност за развитие на отношенията, не е учудва това, че Македония става страна, която има проблем с всички съседи. Бившият македонски посланик в София Георги Спасов проблемът вижда в липсата на искрена воля у правителството да затвори откритите въпроси.

„Мисля, че Груевски и Иванов нямат нито намерение, нито воля за подписване на договор за добросъседско сътрудничество, въз основа на подписаната вече декларация. Те и декларацията смятат за един вид национално предателство, който направил някой друг. Този акт на национално предателство, както и Рамковият договор, който също така е подписан от някой друг, те са подготвени да го спазват като грешка от предишните власти, но не са подготвени да направят крачка напред. Докато те управляват не трябва да се очаква каквато и да била крачка в развитието на македонско-българските отношения, тъй като вината за всеки проблем в Македония я виждат в някой друг. Един път това са предишните правителства, т.е. сегашната опозиция, друг път това е Гърция, а в случая ще бъде национализма в България“, оценява Спасов.

И докато в Скопие се създава фронт срещу съвместното честване на Илинден българското правителство ще финансира два проекта в Македония, на стойност около 30 000 евро. Единият е за изграждане на мост на река Отиня в центъра на Щип, а другият е за училището „Златан Сремац“ в Скопие. Това не е първи път България да финансира проекти в Македония, а както казват от българското МВнР и реализацията на последните два проекта е изражение на ангажимента на България да допринесе в развитието на добросъседски отношения и партньорство в Македония. За съжаление, тези новини не получават гласност в македонската общественост. Това мълчание не освобождава Македония от задължението или желанието да покаже с какво тя ще допринесе за изграждането на добросъседски отношения.