Костов предлага три спешни мерки за кризата с КТБ

Иван Костов

Одитът в Корпоративна търговска банка е опорочен от прокуратурата, заяви в интервю за Дарик бившият премиер Иван Костов, който предлага няколко спешни мерки до 21 юли. По думите му на срещата при президента Росен Плевнелиев трябва да се отговори на въпроса доколко са верни данните, открити при проверките в КТБ, както и да се започне нов одит, но този път за 6 месеца, какъвто е законно установеният срок, а не за 10 дни. При тази повторна проверка прокуратурата трябва да стои настрана и да не се меси.

Необходими са спешни мерки за предотвратяване на нова банкова истерия на 21 юли заяви още Костов в интервюто.
Костов бе категоричен, че най-важната задача в момента е да не се допусне нова банкова паника след една седмица, на 21 юли, когато „Креди Агрикол“ се очаква да отвори врати за клиентите си. Според Костов трябва да се поставят такси при теглене на голяма сума пари, за да е ясно на всички вложители, че банковата ни система е единна и стабилна.

„Те (събраните на консултациите – бел.р.) трябва да зададат следния прост въпрос на главния прокурор: какви досиета сте взели и на каква сума са кредитите в тези досиета. Аз подозирам, че сумата ще бъде близка до тези липсващи 3.5 млрд. лв.“, каза Костов. По думите му това означава, че прокуратурата е действала „върху и заедно с одита и по този начин го е опорочила“.

„Степенувано по актуалност най-тежка е задачата с банковата паника, която има много лесно решение: квесторите да обявят такса за теглене на пари от банката в размер на 10%. Който иска да превежда суми от банката или да изтегли по-голяма сума от 5000 или от 2000 лева еднократно, трябва да бъде обложен с тази такса. Второ, всички останали банки, където тези пари ще се изтеглят и ще се паркират, трябва на същата сума да генерират депозит в КТБ, обратно при същите условия. Това ще покаже на всички, че банковата система е единна и тя се защитава солидарно от банкова паника“, каза Костов.

Според него подобни мерки биха предотвратили едно стълпотворение пред банката, нови слухове и така нататък. Хората ще разберат, че е изградена много стабилна банкова система, която може да отрази такива предизвикателства, коментира Иван Костов. Останалите неща могат да бъдат решени на изборите, каза бившият премиер.

„Ако Доган отново е в управлението на страната, със сигурност синдиците, които ще събират масата на несъстоятелността на КТБ, ще я съберат като обезценят силно капитала и със сигурност от това ще се облагодетелстват единици. Този отговор трябва да го дадат избирателите“, коментира той.

Пред Bulgaria On Air бившият вицепремиер Лидия Шулева заяви, че има съмнения, че кредитите за 3.5 милиарда на КТБ са дадени на свързани лица. Ако обезпеченията са 20% от стойността на кредита, по кой начин ще си съберем тези кредити – това е главният въпрос според нея.

Красен Станчев и Любомир Дацов възроптаха срещу спешното законодателство

Шефът на Института за пазарна икономика Красен Станчев се обяви срещу намерението за абсолютна ликвидна подкрепа на КТБ, което означава, че със създаването на нова държавна банка данъкоплатците поемат всички разходи по покриването на депозитите и всички рискове от оздравяването на системата. Това е записано в специалния законопроект, който от БНБ обявиха, че ще трябва да се приеме заради кризата с КТБ.

„Това е ограничен проблем в банковата система, който е свързан с няколко лица, с мажоритарния собственик и свързаните с него фирми. И този проблем се решава много добре от процедурите, предвидени в сега действащия Закон за банковата несъстоятелност. Нещо, което изисква специално законодателство, не се е случило. Това, което ми се струва, че се формира като общ знаменател на съгласието, е, че не трябва да има специално законодателство, че онези, които са рискували и са си дали парите в тази банка, трябва да си понесат последиците от своите решения. Следващото, което е ясно, че не трябва да се създава нова държавна банка. По реда на този закон Фондът за гарантиране на депозитите е основен играч“, каза Красен Станчев пред БНР.

Според него проектозаконът за преструктуриране на КТБ е по-скоро вреден. В него е предвидено основна роля в процедурата по несъстоятелност на банката да играе Министерството на финансите, а не Фондът за гарантиране на влоговете. Той окачестви като много вредно предложението за промени в Наказателния кодекс, с което на практика всяко говорене за банките може да се третира като опасно и наказуемо със затвор.

„Няма никаква икономическа причина за случващото се с КТБ. Видимо историята е политико-криминална. Прави впечатление, че никой не изрича словосъчетанието „пране на пари“. През банката са минавали огромни парични потоци – трябва да се анализират тези процеси от 2011 г., чисто счетоводно трябва да има следи“. Това казва в коментар за БГНЕС Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите в кабинета Сакскобургготски.

Според него в момента прави впечатление, че никой не отправя въпроси към одитора на банката. „Схемата за спасяването на депозитите в банката е необходимо да бъде друга, а не държавата да поеме разликите, както се предлага в момента. Справедливо е да бъде приложен механизъм за спасяване на банката, подобен на кипърския – депозитарите и държателите на сметки там станаха собственици в тези банки, за да компенсират липсите си, а не държавата да вади пари за това“, казва Дацов.

„Има ли банка, питам, в България, която да струва 2 млрд. лева в момента? Питам и друго – ако държавата вложи 2 млрд. лева, как ще си ги върне после? И още – банка с капитализация 3-4 млрд. лева впоследствие може ли да бъде продадена за 2 млрд. лева? Съвсем друг е въпросът за неразумното поведение на хората, които са си влагали парите в КТБ при два пъти по-високи лихви, невероятно високи лихви. Трябвало е да им свети една червена лампичка, че това не може да продължава достатъчно дълго“.

Политиците, които взимат решенията за спасяването на всички депозити, трябва да декларират, че нямат свързаност с банката. Този въпрос е другият, който никой не иска да дискутира, заявява бившият заместник-министър на финансите.