Случаят "КТБ" показа системен проблем в банковата ни система

Случаят „КТБ“ показа системен проблем в банковата ни система

Проблемът с КТБ не може да бъде отнесен към обичайната практика да се изолира една банка с проблем, така че да не зарази цялата банкова система. Тук проблемът е системен и затова поставя под съмнение доверието към банковия надзор. Такава е позицията на Ивайло Калфин, бивш евродепутат и член на партия АБВ.

Досега имахме две причини за разклащане на националните икономики в Европа.

Първо, „лоши“ активи на банки, които в един момент спират да носят очакваната доходност. Това се случи в Испания, частично в Белгия, Германия.

Втората – невъзможност националните бюджети да обслужват държавния дълг, без да влязат в спиралата на неговото увеличаване. Такива бяха случаите в Гърция и Португалия.

Има и една трета група, но тя се отнася по-скоро до рисковите банкови инвестиции – Кипър, където банковата система пострада покрай отписването на задължения на Гърция, подсилено от значителни тегления на пари от руски, а и от кипърски вложители.

Европейският съюз, макар и тромаво, отговори на тези предизвикателства, като сложи основите на Банковия съюз и затегна правилата във фискалната област.

България обаче сътвори прецедент. Макроикономически досега страната стои добре – нисък държавен дълг и бюджетен дефицит. Да, за сметка на мизерни доходи и бедност, но сега в Европа малцина се занимават със социалните фактори като източник на стабилност. Банковата система е добре капитализирана. От години БНБ самоуверено твърдеше, че банковият надзор в България поддържа много по-ликвидна и стабилна система на търговските банки.

Докато не дойде КТБ. Как така четвъртата по големина банка в страната не просто преустанови работа, но беше на ръба да предизвика паника в целия банков сектор? Оказва се, че тя е прецедент, който показа огромни институционални дефекти.

Именно затова проблемът с КТБ не може да бъде отнесен към обичайната практика да се изолира една банка с проблем, така че да не зарази цялата банкова система. Тук проблемът е системен и затова поставя под съмнение доверието към банковия надзор.

Много институции имаха своя „принос“ по случая с КТБ. Прокуратурата, която отстрани шефа на Банков надзор и направи показни обиски във фирми около КТБ; медии, които разпространиха анонимно писмо, свързано със започналото разследване за източване на банката; изказвания на депутат от ДПС, който обяви, че от КТБ са източени милиарди и влезе в открита война със собствениците на банката; БНБ, която призна, че не е имало контрол върху кредитната документация на банката и върху касовите операции и то само месеци, след като позволи на КТБ да купи местния клон на „Креди агрикол“ след обстойна проверка; одиторите, които са проверявали финансовите отчети на банката, но също и наличието на системи за вътрешен контрол.

Да не говорим за правителството, което гледаше като зрител, неуместните изказвания на политици и партийни лидери и т.н.

Развитието на нещата показва, наличието на системен проблем, свързан с функционирането и надзора върху банковата система. Очевидна беше неадекватността на институциите и процедурите.

Този системен проблем ще представлява риск, докато не бъде отстранен. Заплахата може да бъде не само за българската, но и за европейската система от търговски и инвестиционни банки.

Рисковото управление може да се поеме от експертна комисия, която да оцени всички действия на КТБ и на институциите през последните месеци и която да предложи съответни нормативни мерки. В нея обаче не бива да влизат представители на институциите, които ще отидат с мандат да защитават действията на началниците си, а от независими експерти.

Ръководител на тази комисия България трябва да потърси с помощта на Европейския банков орган и Европейската централна банка. Заключенията на експертната комисия трябва да бъдат публични.