Котка в чувал (не се гласува)

Говорителят на Реформаторския блок Радан Кънев. Снимка: БГНЕС

Съжалявам, много ми се иска да го играя идеалния десен популист и да сърфирам по вълната #Нямадаплатим от днес до изборите. Но има една голяма въпросителна: Носи ли фалитът на КТБ т.нар. системен риск за финансовата система на страната? Това пита в блога си говорителяг на Реформаторския блок и лидер на ДСБ Радан Кънев.

Поредният черен петък предизвика гореща дискусия по темата:

Трябва ли държавата, чрез усилията на БНБ, Фонда за гарантиране на вземанията и резерва си да опита да оздрави частично КТБ (чрез отделяне на „здравото“ в Креди Агрикол) и защити депозитите над гарантирания размер?

Отговорът засега е: Нямаме нужната информация, за да вземем решение. [related=posts]

Преди да се аргументирам, три кратки уточнения:

1. Не е напълно коректно просто да кажем: „Не бива данъкоплатецът да поема тежестта“ по две причини:

Първо, не е задължително подобна гаранция от държавата да се превърне задължително в ефективен харч на пари. Депозитите ще бъдат в държавната вече „Креди Агрикол“ и при сериозен ангажимент, че държавата стои зад тази общо взето здрава банка, няма причина всички да се хвърлят да теглят. Даже напротив. В случая с ПИБ, след като държавата пое ангажимент да плаща, тегленето спря. Харч за данъкоплатеца нямаше.

2. Данъкоплатците, за съжаление, сме вече натоварени. КТБ е голяма банка и средствата във Фонда не покриват гарантираните депозити в нея. При изплащане на гарантираните суми, бюджетът/резервът ще бъде ангажиран. Възможно е в краткосрочен план това дори да е по-скъпото решение, предвид аргументите в т.1 по-горе.

3. Няма никаква връзка между опита за оздравяване на част от КТБ и търсенето на всички „кредити без досие“, каквото и да значи това. Операция по преследване на тези пари е абсолютно, категорично задължителна, независимо до какво ниво са гарантирани депозитите.

Сега по същество:

Не можем да дадем отговор, без да имаме информация. Съжалявам, много ми се иска да го играя идеалния десен популист и да сърфирам по вълната #Нямадаплатим от днес до изборите. Знам, че огромна част от нашите симпатизанти и лидерите на мнение в нашата общност симпатизират на това просто, смело и честно решение. Поел си риск за 8% лихва – гориш. Няма аз да ти плащам риска с данъците си, че и децата ми, с данъците си.

Това е и моето мнение. В различни периоди от живота си съм имал прилични суми (винаги под гарантирания минимум) в банка и през ум не ми е минавало да ги сложа в КТБ.

Но има една голяма въпросителна:

Носи ли фалитът на КТБ т.нар. системен риск за финансовата система на страната?

Или да го кажем много по-просто: Колко от негарантираните депозити в КТБ са на други банки? Колко са на застрахователи? Колко са на здравни фондове?

И най-важното: Колко са на Универсални пенсионни фондове, в които всички родени след 1960г. внасяме 5% от доходите си всеки месец. А тези фондове по закон са длъжни да държат голям процент от парите си в банков депозит и е твърде вероятно да са били изкушени от високите лихви.

Без да имаме отговор на тези въпроси, няма вярно решение. Ако се окаже, че КТБ е важна част от финансовата система, и в нея има много пари на други финансови институции, и особено на пенсионни фондове, изобщо не става дума за алчността и глупостта на отделни физически лица-вносители, които са се полакомили от високата лихва. Става дума за алчността и глупостта на мениджъри на фондове, които държат нашите пари, нашите застраховки, нашите бъдещи пенсии от втория стълб.

И не е въпросът, че тези мениджъри трябва да носят отговорност, нито че КФН трябва да носи отговорност за контрола си върху инвестициите им. Въпросът е, че колапс на финансовата система днес означава, че нашето поколение ще бъде икономически затрито по начина, по който кризата от 1989-1997 затри поколението на родителите ни. Тогава милиардите, нужни за оздравяване на „здравата част“ от КТБ ще ни се струват детска игра…

В момента и „болната“ и „здравата“ част от КТБ са котка в чувал. Нямаме никаква достоверна информация за кредитния и депозитния портфейл на банката. Не знаем нито #KОЙ дължи кредитите без досие, нито #КОЙ е титуляр на депозитите над 196 000 лева.

Без тази информация нищо не може да се гласува и никакво отговорно решение не може да се вземе. Тази информация трябва да е публична, защото партиите в Парламента не са никакъв критерии за компетентна и честна преценка. За два дена срещи и разговори и дебати в мрежата срещнах безкрайно по-задълбочени и компетентни мнения, отколкото чух от представителите на властта и опозицията, да не говорим за БНБ.

И накрая – един disclaimer: Нито аз, нито партията ДСБ, нито коалицията РБ, нито което и да било свързано с мен лице имат какъвто и да било интерес от това депозитите над 196 000 лева да бъдат защитени. Моето лично мнение е, че ако няма риск за националните финанси, отговорното решение е да бъде възстановена само гарантираната част от тях.