Как й порасна работата на КТБ

Времето от 2009–2012 г. е било златно за Корпоративна търговска банка (КТБ), чиято мощ силно расте в този период, съобщава БГНЕС. Разследване на в. „Капитал“, публикувано през март 2013 г., определя КТБ като най-бързо растящата банка. Само за 2012 г. активите на КТБ са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система, се посочва в публикацията, подготвена на базата на информации от публични източници.

По време на тройната коалиция в трезора бяха прехвърлени парите на държавната енергетика, които останаха там и по време на управлението на ГЕРБ.

За този 4-годишен период банката почти се е утроила и вече е шеста по големина с 5.6 млрд. активи. Свързани с Цветан Василев компании изникват в почти всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка, а финансирането им под една или друга форма идва от същата банка.

Към края на 2011 г. над 1 млрд. от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани със собствениците лица. Това е една четвърт от активите и над една трета от кредитите на банката към онзи момент. Сумата не включва някои големи сделки като приватизацията на „Булгартабак холдинг“ (където формално инвеститор се води лондонското поделение на руската Внешторгбанк – VTB Capital), както и по-нови придобивки – „Техномаркет“, БТК и др. Освен това тук се виждат само декларираните по отчети на свързани компании задължения, но не и банкови гаранции, което е възможно да направи експозицията много по-голяма.

От разгледаните 107 свързани компании са установени задължения към КТБ на 51 (директно декларирани в отчетите задължения към КТБ на база залози в Търговския и имотния регистър, както и в Централния регистър на особените залози), а при още 17 има „задължения към финансови институции“, за които имаме неофициална информация, че са към банката. По-лошо – от отчетите на финансираните фирми се вижда, че немалка част от тях нямат друга собственост или дейност извън отпуснатите от банката кредити и придобитите с тях активи. Много от тях са хронично на загуба или дори с отрицателен капитал, което поставя въпроса как могат да изплатят заемите си.

Подобна концентрация на „вътрешни“ кредити надхвърля не само законовите ограничения, но и всяка здрава логика. Финансирането преимуществено на една група, дори тя да не е свързана със собствениците на банката, е рисковано, защото проблеми в отделни дружества могат да повлекат цялата група и да доведат до големи загуби за банката.

Въпреки че по закон кредитите към свързани лица не бива да надхвърлят 1/4 от собствения капитал на банката при КТБ, която към края на 2011 г. е с капитал от около 360 млн. лв., ограничението е надхвърлено над 10 пъти. Няма публични данни как се е развило това съотношение през 2012 г., но въпреки нарасналия капитал на КТБ до 450 млн. лева, картината едва ли е променена значително.

Към края на юни по данни на самата банка тя е силно зависима от големите си клиенти – половината кредити се държат от 30-те най-големи кредитополучатели, а 20-те най-големи вложители имат да вземат над 1 млрд. лева, или една трета от депозитите.

КТБ отчита подозрително здраво качеството на кредитите си. Докато средно в банковата система в резултат на кризата лошите и преструктурирани кредити са около една четвърт от всички, а само лошите – близо 17%, КТБ декларира едва 4%. Също направените от КТБ обезценки за несъбираеми заеми са под 1% от целия й кредитен портфейл при 7% средно за банковата система и до почти 20% за някои по консервативно оценяващи ситуацията институции. Ако се допусне, че риск мениджмънтът на банката е нито по-добър, нито по-лош от средния за системата, това означава, че тя би трябвало да отдели допълнително около 200 млн. лева за провизии, да излезе на сериозна загуба и да се наложи рекапитализиране. Вместо това КТБ трупа счетоводни печалби. Те влизат в собствения й капитал, а това й позволява да увеличава кредитирането.

Все пак при мащабния ръст на активите на КТБ й се налага и да вдига капитала, за да отговаря на изискванията за адекватност. През миналите две години на два пъти мажоритарният собственик „Бромак“ направи това с подчинен срочен дълг – първо 20 млн. евро, а после още 9 млн. евро. През 2013 г. се планира и реално увеличение чрез емисия акции за 94 млн. лв. За целта мажоритарният собственик трябва да разполага със собствени средства с доказан произход. И тук обаче има няколко трика за превръщане на кредити в капитал.

Например през последните години делът на „Бромак“ в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40-60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като „Юлита 2002“, „Си ди мениджмънт“, „Корект фарм“, „Ареском“, „Дивал 59“, „Булит 2007“, „Принт инвест 1“, „Транстрейдинг“ и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в „Бромак“ като приход от продажба на акции и той може да я ползва за увеличение на капитала.

По аналогичен начин и с борсови сделки с други близки компании „Бромак“ също успява да извлече печалба. Например в края на октомври 2012 г. компанията на Цветан Василев придоби пакет от 8.24%, или 607 хил. акции на „Булгартабак холдинг“ (от финансирани от самата банка компании като „Никкомерс 01“ и „Принт инвест 1“) при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лева. В такава сделка трудно може да се открие друга икономическа логика освен прехвърлянето на средства в „Бромак“, които при това са с доказан произход – печалба от борсови операции.

През последните години това позволи на КТБ да „превключи на втори двигател“ и да финансира драматичната си експанзия с депозити на дребни вложители. Така за 2011 г. привлечените средства на КТБ нарастват с почти 50%, през 2012 г. – с още 46%, за да достигнат 5.2 млрд. лв. Този ефект идва основно от депозитите на дребно, при които ръстът е 65% и 78% съответно, а общата им сума вече е 2.6 млрд. лв. Всичко това се случва на пазар, където общо ръстът на привлечените средства е около 4%, а при тези от граждани и домакинства – около 12-13%.

И когато през 2013 г. едногодишен депозит в левове банките с чужди собственици, предлагат нива между 4.5% ефективна годишна лихва при лидерите на пазара и 5% при по малките и при тези с гръцка собственост. Същевременно най-добрата оферта на КТБ е за 6.34% при депозити над 1500 лв., а за по-големи суми лихвата достига и нива над 8%.

В публикацията се предупреждава, че взривообразният ръст на скъпо привлечените дребни вложители в КТБ през последните две години е повишило цената на финансирането на банката с повече от един процентен пункт над средното за сектора, което дългосрочно ще постави на риск финансовите й показатели.

Освен голямата концентрация на риск около собственика на КТБ се концентира и невероятна икономическа, медийна, а чрез тях и властова мощ. Финансовата институция контролира активи за 10 млрд. лева, или над 12% от БВП.