Кражбата на десетилетието?

ктб

Отнемането на лиценза на КТБ и нейната несъстоятелност може да се превърне в най-голямата еднократна кражба от данъкоплатците за десетилетието. Плановете на БНБ за бъдещето на КТБ пораждат много въпроси, на които няма отговор в съобщението на БНБ. От съобщението е ясно, че всички пасиви на КТБ (основно задължения на КТБ по депозити и сметки), с изключение на пасиви към основния акционер и свързани с него фирми, ще преминат към Креди Агрикол АД.

Към последната банка ще преминат и т.нар. добри активи на КТБ (кредити, които се обслужват редовно). Държавата и Фондът за гарантиране на вземанията ще капитализират и осигурят ликвидност на Креди Агрикол АД, като по този начин, по същество чрез публични средства и средства на данъкоплатците, ще бъде платена разликата между прехвърлените активи и пасиви. Следователно, едни присвояваха, държавата и БНБ стояха и кротко ги гледаха, а накрая данъкоплатците ще платят масрафа. [related-posts]

БНБ не споменава, обаче, какво ще се случи с т.нар. лоши активи на КТБ. Според съобщението, те ще останат в КТБ, която ще бъде лишена от лиценза си и ще бъде обявена в несъстоятелност. При заличаването й в края на несъстоятелността тези лоши пасиви (ако не са прехвърлени на публичен фонд или банка и не се събират активно от него) ще се погасят. Длъжниците по тези лоши кредити ще бъдат освободени от задължението си да ги изплащат, а данъкоплатците за пореден път ще платят версиите на нова генерация кредитни милионери.

Според съобщението на БНБ тези лоши активи са 3.5 милиарда лева. Ние, които ще платим тази сума чрез данъци и такси, чрез ниските си заплати и пенсии и чрез мизерно бъдеще за децата ни, едва ли някога ще разберем кой действително стои зад обявените за лоши кредити и дали всъщност те въобще са лоши. Още повече, че доколкото разбираме причината за класифицирането им като лоши активи се състои в мистериозно изчезване на кредитните досиета за тях, приписвано на Цветан Василев.

Финансовите отчети на КТБ за 2013 са заверени от КПМГ – една от четирите големи одиторски компании. Одитът на финансовите отчети включва процедури и тестове, чрез които одиторите да се уверят в правилното отчитане на кредитния портфейл на банката (за разлика от доклада от проверката на EY, Делойт и АФА, който няма характер на незасим финансов одит и се извършва при по-ограничени процедури, нямащи за цел изразяване на одиторско мнение). Според тези заверени отчети към 31.12.2013 г. банката не е имала основание за провизиране на кредити в размер от 3.5 милиарда лева.

Т.е, към тази дата кредитите са били обслужвани. Следователно, въпросните кредити внезапно са станали лоши в период от по-малко от шест месеца, при това без да е налице някакъв национален или глобален икономически катаклизъм, водещ до голям икономически спад на секторите, в които оперират кредитополучателите. Това необяснимо влошаване на кредитния портфейл на КТБ в такъв кратък период е най-мистериозният аспект на съобщението на БНБ.

Друга мистерия е защо автоматично се изключват тези кредити от портфейла, който ще премине към Креди Агрикол АД, при положение, че те следва да са били обезпечени. Именно затова съществуват обезпеченията – да позволят събиране на кредита. Означава ли това, че въпросните кредити няма да бъдат събирани и по същество задълженията на длъжниците ще бъдат опростени?

Очевидното сатанизиране на Цветан Василев (крие и унищожава досиета, краде пари от банката в брой и т.н.) навежда на мисълта, че БНБ се нуждае от виновник, за да не отговаря на въпроси. Като посочат собственика на банката като виновен за всичко, няма да се налага да обясняват какви кредити включва сумата на лошите активи, кои са кредитополучателите, кои са действителните собственици на тези кредитополучатели, за какви цели са били изтеглени кредитите, могат ли да бъдат събрани, и ако не могат – защо и т.н.

Няма да отговарят и на въпроса какво са правили чиновниците от БНБ и Комисията за финансов надзор, че да позволят такова драстично влошаване на портфейла на КТБ в такъв кратък срок и без да са налице обективни икономически причини. Ако БНБ иска ние, като данъкоплатци, да платим за безобразията на любимците на властта и за собственото й регулаторно бездействие, нека бъде така добра да ни отговори на следните въпроси:

Първо, кои конкретни кредити (всички, до последната стотинка), на каква стойност и към кои лица се смятат за лоши и защо са квалифицирани по този начин (не се обслужват, няма достатъчно информация поради липса на кредитно досие, друго)? Обезпечени ли са тези кредити и в каква степен обезпеченията позволяват събирането им?

Втора, кои са действителните собственици на кредитополучателите? Включени ли са в пула с лоши кредити посочените от ръководството на КТМ просрочени кредити за милиони към фирми, чийто действителен собственик е Делян Пеевски?

Трето, как планът на БНБ гарантира, че въпросните лоши кредити (които няма да преминат към Креди Агрикол АД) ще бъдат активно събирани, обезпеченията по тях – осребрени, а средствата за капитализирането на Креди Агрикол АД – върнати?

Аз вече платих през 1998 г. Съжалявам, няма да плащам повече.