БНБ взима лиценза на КТБ и одържавява "Креди Агрикол"

БНБ взима лиценза на КТБ и одържавява „Креди Агрикол“

Управителят на БНБ Иван Искров. Снимка БГНЕС

Българската народна банка отнема лиценза на Корпоративна търговска банка. Сметките на гражданите и фирмите от КТБ ще бъдат прехвърлени в дъщерната й „Креди Агрикол България“, която ще бъде одържавена. Това стана ясно от изказване на управителя на БНБ Иван Искров.

Привилегировани кредитори ще бъдат държавата и Фондът за гарантиране на влоговете.

В КТБ ще останат само сметките на мажоритарния собственик и свързаните с него фирми, които няма да бъдат защитени.

За „Креди Агрикол България“ ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете, държавния бюджет и Българската народна банка.

По думите на Искров след одита е установено, че „Креди Агрикол България“ е много добре управлявана и ще отвори на 21 юли“.

Според дадената от гуверньора на БНБ информация чрез трето лице мажоритарният собственик Цветан Василев е изтеглил в брой само срещу разписка близо 205 887 223 лева на 19 юни. На следващия ден ръководството на банката поиска БНБ да я постави под специален надзор.

Ако парите са изнесени, за това трябва да има разрешение от БНБ, а на границата трябва да са уведомени митническите органи, както и да се представи декларация от НАП, че върху тях са платени данъци.

При износ на суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност местните и чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи размера и произхода на паричните средства, включително на платежните инструменти на приносител, като представят удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че нямат просрочени задължения.

На 18, 19 и 20 юни след множество медийни и една странна пресконференция на членове на управителния съвет на КТБ са изтеглени 1 млрд. лева.

Квесторите не са успели да открият досиетата на кредитополучатели за 3.5 млрд. лева. Установено е, че общият размер на кредитите, които е раздала Корпоративна търговска банка, са 5.4 млрд. лева.

„Не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и дали могат да обслужват кредитите си“, допълни Искров.

Според него става дума за умишлени действия. Докладът на квесторите, както и на независимите одитори в КТБ ще бъдат предадени на главния прокурор.

Ето и пълният текст на изказването на Управителния съвет на БНБ по повод резултатите от одита в поставените под специален надзор КТБ и дъщерната й „Креди Агрикол България“:

11 юли 2014 г.

Уважаеми дами и господа,

На 18, 19 и 20 юни, , след множество медийни публикации и странната според нас пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна Търговска Банка, от банката бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева.

На 20 юни, петък, в 11.40 в БНБ бе получено искане от ръководството на Корпоративна Търговска Банка за поставяне на банката под специален надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за кредитните институции.

Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите относно първоначалните действия на централната банка, обръщаме внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при Корпоративна Търговска Банка, а после и при свързаната с нея Креди Агрикол-България.

Както знаете, и в двете банки от групата на Корпоративна Търговска Банка веднага бяха назначени квестори. На 25 юни в двете банки влязоха и независими одитори с цел да бъде направен преглед на активите и пасивите на банките в срок от десет работни дни, които изтекоха в сряда. Вчера, в четвъртък, докладите на одиторите бяха внесени в централната банка.

Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните:

1. Резултатите по отношение на Креди Агрикол-България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво.

2. Резултатите от прегледа на Корпоративна Търговска Банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.
В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление, тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.

Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна Търговска Банка е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна Търговска Банка също са жертва на тези злоупотреби.

Поради изброените причини, днес ще внесем доклада на одиторите за прегледа на активите и пасивите на Корпоративна Търговска Банка на вниманието на Главния прокурор на РБългария.

В допълнение на казаното за състоянието на Корпоративна Търговска Банка и на основание на данните, предоставени ни от отделна проверка, извършена от самите квестори, на 9 юли 2014 г. с входящ номер 6199 вече внесохме при Главния прокурор още един сигнал поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката. Конкретно – по данни на квесторите, на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна Търговска Банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна Търговска Банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка. Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай.

По изложените дотук въпроси оставаме занапред да се произнася прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия. Оттук нататък Българската народна банка съвместно с правителството се концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на „добрата част“ на Корпоративна Търговска Банка с оглед защита интереса на всички нейни вложители.

Какви действия ще бъдат предприети по отношение на Корпоративна Търговска Банка и Креди Агрикол-България оттук нататък?

Очевидно е, че не можем да пълним „каца без дъно“, както казва мъдрия български народ и не можем да одържавим Корпоративна Търговска Банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката.

Бихме застрашили както дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част публични ресурси и ресурси на БНБ.

Но целта остава непроменена! И тази цел е гражданите и фирмите да могат да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми.

Какъв е новият практически план за действие, вече обсъден между БНБ и правителството и подкрепен от основните парламентарно представени политически сили?

Той съдържа многобройни технически подробности, но накратко казано, мерките включват следните стъпки:

1. Одържавяване на Креди Агрикол – България ЕАД;

2. Прехвърляне на всички „добри“ активи и пасивите на Корпоративна търговска банка в Креди Агрикол. Важно е да се знае, че тук попадат и всички депозити на гражданите и фирмите, за които това ще представлява само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да засяга главното – всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите сметки, депозити и спестявания. Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ;

3. Осигуряване на абсолютна ликвидна подкрепа на държавната Креди Агрикол /която ще бъде преименувана/ от страна на нейния нов собственик – държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската народна банка. Колкото е необходимо – толкова. Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите;

4. Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност. Привилегировани кредитори на КТБ-в несъстоятелност – ще бъдат държавата в лицето на Министерството на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките;

5. Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.

Оттук нататък на ход са политиците!

Накрая, уважаеми дами и господа,

даваме си ясна сметка, че към Българската народна банка има критики за дейността на Банков надзор в конкретния случай. Това обаче, което не е известно на широката публика искам да изясня днес – а то е: съгласно действащия от 1997 г. и в момента закон за Българската народна банка, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията банков надзор на подуправител, ръководител на управление Банков надзор. Управителят и другите членове на Управителния съвет на централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме законови промени, с които ще поемем такива отговорности.

В заключение бих искал да споделя, че през изминалите няколко седмици Българската народна банка работи в пълен синхрон с държавния глава на Република България и други държавни институции, водени от разбирането, че банковата стабилност е първостепенно обществено благо. И вярваме, че ако някой се е съмнявал, вече всички са убедени, че това е безспорен факт.

Преструктурирането и оздравяването на тази кредитна институция е много важно както за ключови отрасли на икономиката, така и за големи български общини, болници, много компании и хиляди граждани. Всяко друго решение би било безотговорно и би довело до дългосрочни негативни социално-икономически и политически последици.

Отново подчертаваме, работим оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли.

На ход са политиците!

Благодаря за вниманието.