След банките, опитват да срутят и здравната каса

Не очаквайте да има някаква промяна към по-добро развитие в здравеопазването, докато там не се предприемат реформи, а в момента умишлено се създава паника, подобна на банковата. Това заяви каза по БНР д-р Илко Семерджиев, бивш член на УС на БЛС и почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване. (Със съкращения)

Наблюдавам изключително политическо говорене и много малко експертно говорене в публичното пространство. Нека да видим числата, защото те са фактите, които ни дават основание да правим изводи за актуализация или за липса на актуализация.

До момента Министерството на финансите се е отчело за първото 4-месечие и дефицитът, който се очертава в НЗОК за това време, е 172 млн. лева. В същото време обаче имаме два буфера в бюджета на МЗ и Закона за държавния бюджет, където се казва, че единият буфер, максимален ангажимент за разходи, е 194 млн. лева, а вторият – за нови разходи до края на годината от 188 млн. лева. Тоест, това са 382 млн. лева сумарно, които още не са използвани, а вече говорим за актуализация.

Когато имате деклариран дефицит от 172 млн. лева, екстраполиран до края на годината до 328 милиона, а имате 382 млн. лева неизползвани – за какво говорим. Очевидно става въпрос за политическа кампания, най-напред беше в областта на банките – там очевидно не успя, сега тръгна в областта на НЗОК.

Както говорим за банките, че не трябва да има публични произволни приказки, същото трябва да го кажем и за НЗОК, защото тя на практика е нашата здравна банка. В момента някой се опитва да срути НЗОК с неверни данни в публичното пространство и с изцяло злонамерено политическо говорене.

През 2011-а разходите за лекарства в бюджета на НЗОК са били 391 млн. лева, а тази година са 556 млн. лева. Навсякъде по света този разход спада, а в България се увеличава, като за няколко години ръстът е 10%.

През 2000 г. имахме около 1 милион хоспитализации, а миналата година са били 2 милиона. Това трябва да ни обърне особено внимание за контрола на ситуацията в болничната помощ.

48.5% са хоспитализациите по спешност за първото полугодие. От тях само 5% остават в интензивните отделения или реанимация. Това показва, че има 40% злоупотреба със спешните портали на практика.

Основната вина е на тези, които говорят по медиите по един абсолютно безсъдържателен и панически начин. Когато кажете – през септември парите свършват и няма повече да бъдете лекувани, всеки с хронично заболяване се чувства застрашен тича веднага в болницата, дори да му няма нищо. Тази паника наподобява банковата паника.