България заплашена от пет наказателни процедури от Брюксел

Европейската комисия (ЕК) предприе правни действия срещу България и други държави заради неизпълнение на задълженията по европейското законодателство. Ако страните не се съобразят с тях, ще започнат наказателни процедури.

Петте области, за които Брюксел иска да се предприемат мерки, са: околна среда, здравеопазване и политика за потребителите, правосъдие, морско дело и рибарство, и транспорт.

В областта на околната среда ЕК настоява България да подобри функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП), в които участва. Тези блокове представляват общо въздушно пространство, организирано според потоците на трафика, а не според държавните граници. Те са решаваща стъпка към по-ефикасна, по-евтина и по-малко замърсяваща система за въздухоплаване в Европа.

Същото искане е отправено към Австрия, Хърватия, Кипър, Чешката република, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Обединеното кралство, които членуват в шест различни ФБВП.

Също така Комисията иска от България и Литва да предприемат действия срещу замърсяването на въздуха. Двете страни трябва да подобрят защитата на гражданите от замърсяването на въздуха с фини прахови частици (ПЧ10), които причиняват астма, сърдечно-съдови проблеми, рак на белите дробове и преждевременна смърт. Частиците са резултат от емисии от промишлеността, автомобилите и домашното отопление и съгласно законите на ЕС държавите членки трябва да ограничат излагането на гражданите на тези частици.

В здравеопазването ЕК поиска от България пълното транспониране на директивата, съгласно която пациентите могат да получават здравно обслужване в друга държава членка и да искат възстановяване на разходите за него в своята държава членка. Тя също изисква системите на здравеопазване и доставчиците на здравно обслужване да гарантират информираността на пациентите преди да решат да се лекуват в друга държава членка. Това е поискано и от Австрия, Белгия, Германия, Естония, Гърция, Финландия, Франция, Ирландия, Люксембург, Полша, Португалия и Обединеното кралство.

Другият сектор, в който ЕК има изисквания към България, е в областта на рибарството, където страната ни трябва да предостави пряк електронен обмен на информация с другите страни членки. Това се изисква и от Гърция и Словения.

В сферата на правата на потребителите ЕК изрази загриженост, че страната ни не транспонирали директива в националното законодателство, която включва повишена прозрачност на цените, забрана на допълнителните такси за използване на кредитни карти и горещи линии и други.

Срокът за транспониране на директивата изтече на 13 декември 2013 г., а националното законодателство трябваше да започне да се прилага, считано от 13 юни 2014 г. България е сред осемте държави – членки на ЕС, в които информираността е ниска (заедно с Чехия, Обединено Кралство, Гърция, Португалия, Румъния, Франция и Италия).

На 8 юли ЕК отбеляза също, че бюджетните прогнози на българското правителство са основани на оптимистични сценарии и предупрежди за риск от отклонение от бюджетните цели.

В рамките на Европейския семестър, чрез който ЕК координира и дава насоки на държавите членки през цялата година, Брюксел препоръча България да засили бюджетните мерки за 2014 г. заради възникващите отклонения по изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

За България беше записано още, че трябва да въведе цялостна стратегия за повишаване на събираемостта на данъците и справяне със сенчестата икономика. Препоръки бяха отправени в още пет области – пенсионната и образователната система, Агенцията по заетостта, бизнеса и енергийния сектор.