Цацаров иска достъп до банкова тайна без санкция на съда

Главният прокурор Сотир Цацаров. Снимка: БГНЕС

Софийската апелативна прокуратура е предложила прокурорите сами да искат информация от банките при данни за извършено престъпление, а не да се обръщат към съда за разрешение за разкриване на банкова тайна, пише в. “24 часа”. Предложението за промяна в закона за кредитните институции е намерило място в отчетния доклад за 2013 г. на главния прокурор Сотир Цацаров. 174-те страници от документа са публикувани на интернет страницата на прокуратурата.

Според изданието докладът на Цацаров е изработен на базата на отчетите за 2013 г. на прокуратурите в страната, националното следствие, МВР, ДАНС, министерствата на отбраната и финансите.

Докладът гласи, че подобна промяна може да се направи и в данъчния кодекс, така че прокурорът да иска данъчна или осигурителна информация. Според него при всички случаи това ще се отрази положително на бързината и ефективността на разследването.

Докладът предлага и законът срещу изпирането на пари да включва текст, който да посочи конкретни правомощия на прокурора по спиране на съмнителните операции и сделки.

Част от идеите са свързани с промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. Една от тях е задържаните акцизни стоки, най-вече цигарите, да бъдат унищожавани преди приключване на разследването. В доклада се посочва, че така ще се предотврати трупането в складове на огромни количества цигари, за чието съхранение се плащат сериозни суми.

В същия кодекс е предложено и гражданите, срещу които са били ползвани спецразузнавателни средства (СРС), впоследствие да бъдат уведомени за това. “Така законът би предвидил по-добри гаранции срещу злоупотреби”, смята главният прокурор в доклада си. Една от идеите му е свързана и с подсъдимите за тежки престъпления (които се наказват с над 10 г. затвор), но не са в затвора, а под домашен арест, гаранция или подписка. Цацаров предлага предлага да се предвиди възможност да им се поставя електронна гривна за следене. Това е свързано с престъпници като изчезналите през последните няколко месеца двама осъдени за убийства – Илиян Тодоров, подсъдим по делото „Соло“, и Янка Младенова, обвинена за убийството на Севиля Райчева, докато са на свобода.

В доклада се предлага и НПК да бъде допълнен така, че народните представители да бъдат призовавани чрез ръководството на парламента. Сега в закона пише само, че служител или работник може да получи призовка от работодател или колега. Специален текст за депутати няма. “В противен случай остава законова празнота, която трудно се преодолява”, подчертава се в доклада.

Една от идеите е председателите на военните съдилища да разрешават използването на СРС и за цивилни служители от военното министерство, армията, разузнаването, НСО, както и за хора, извършили престъпления в съучастие с униформени.

Според доклада през изминалата година подслушването и следенето са намалели, като спецсредства са използвани по 1018 дела, т.е. по 6,4% от общо наблюдаваните разследвания за тежки престъпления – 15 872.

През 2013 г. прокурорите са изготвили 1840 искания до съда за прилагане на СРС. От тях първоначалните са 1413, през 2012 г. те са били 1919. За продължаване на срока за подслушване и проследяване са направени 427 искания срещу 677 – за 2012 г. Съдът е уважил 1793 от молбите, а е отхвърлил 48 (2,6%). Според данните на прокуратурата направените искания за СРС през м.г. са с 29,1% по-малко от 2012. Те са приложени спрямо 1435 души при 1609 за 2012 г.

Най-често ползваните оперативни способи през м. г. са били: подслушване – 1602, или 35,3% от всички СРС-та, наблюдение – 1267, или 27,1% , проследяване – 1258 (27,7%). Способът „доверителна сделка“ е използван в 15 случая, а “контролирана доставка” – в 35. В 15 разследвания е имало агенти по прикритие.

От доклада обаче става ясно, че слабото място на прокурорите са протестите срещу присъди, получени на по-долна инстанция, посочват от „24 часа“. През 2013 г. са подадени общо 2578 въззивни и касационни протеста. От тях обаче са уважени 491, а са отхвърлени 952 (66%). “Изводът е, че близо 2/3 от въззивните и касационните протести през последните 3 г. са неуважени, което сочи на недобра тенденция”, пише в доклада. Това е обяснено с различното разбиране на прокуратурата и съда при оценката на доказателствата.

Основната причина е, че се изготвят недостатъчно добре мотивирани и неотговарящи на изискванията на закона протести, смята Цацаров. Изводът му е, че не се посочват обстоятелства, които прокурорите смятат за неизяснени. В протестите липсват конкретни доводи срещу изводите на съда, с които се изразява несъгласие и не се формулират доказателствени искания.

Докладът сочи, че през 2013 г. престъпленията са се увеличили в сравнение с предходните 2 г. Разкритите са по-малко – 37,3% от всички. Най-трудно е при икономическите престъпления – при всеки 2 от 3 дела те остават ненаказани. Неразкрити остават и над 70% от кражбите.