Отиде си един от бащите на „перестройката“

Едуард Шеварднадзе

След като 11 години управляваше Грузия – до 2003 г., и беше пометен от „Розовата революция“, а в съветско време, при Михаил Горбачов беше негов министър на външните работи, Едуард Шеварднадзе почина на 87 години след дълго боледуване. [related-posts]

„Розовата революция“ доведе на власт Михаил Саакашвили, чиято политика впоследствие Шеварднадзе яростно критикуваше, а до последния си миг той подкрепяше партията „Грузинска мечта“.

Последният президент на СССР Михаил Горбачов изрази съжалението си за смъртта на „приятел“, „изключително талантлив човек“, направил много за свалянето на Берлинската стена и края на надпреварата в ядреното въоръжаване, както и за възстановяването на дипломатическите отношения между Русия и Китай.

Руският президент Владимир Путин изказа съболезнования на семейството му и на грузинския народ.

Кой беше Шеварднадзе?

Шеварднадзе се смята за един от бащите на „перестройката“ и „гласността“ – реформите, които Горбачов замислил заедно с грузинския си приятел, докато се разхождали по крайбрежието на Черно море, пише BBC.

Името му не беше известно извън родината му преди Горбачов да го назначи за външен министър през 1985 г. Макар и без опит като дипломат, той изиграва жизненоважна роля в прекратяването на Студената война и в първите бурни години след обявяването на независимостта на Грузия.

Роден е на 25 януари 1928 г. в село Мамати, Ланчхутски район. През 1946 г. се присъединява към младежкото движение на Комунистическата партия, а през 1972 г. става неин ръководител в Грузия.

През 70-те години започва битка срещу бюрокрацията и въвежда реформи за свободния пазар. Една от целите му е да пребори корупцията в КПСС. Известен е с това, че лишава стотици политици от луксозните им коли и вили, а някои дори уволнил.

Неговите реформи били толкова значими, че някои смятат, че не Горбачов, а Шеварднадзе е въвел политиката на „гласност“ още през 70-те.

През 1985 г. е назначен за външен министър на СССР от самия Горбачов. Като дипломат №1 на СССР между 1985 г. и 1990 г. той успява да промени сериозно външната политика на страната, а Студената война идва към края си.

Шеварднандзе договаря поредица от значителни споразумения за контрол над оръжията, включително „Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие“ от 1987 г., който елиминира цял клас атомни оръжия.

Нещо повече – изтегля съветските войски от Афганистан, с което слага край на 10-годишна инвазия, според мнозина обезкръвила съветската икономика, и проправя пътя към независимостта на бившите страни зад Желязната завеса от Източна и Централна Европа.

„Знаете ли“, казва той в интервю от 2010 г., „ние наистина променихме света тогава … и основната заслуга е на Горбачов“.

Добрите контакти със Запада му създават врагове сред хардлайнерите у дома. Внезапната му оставка през 1990 г. изненадва дори президента Горбачов.

Притеснен, че съветският лидер може би се поддава на консерваторите, Шеварднадзе предупреждава, че СССР може би се изправя пред диктатура.

Осем месеца по-късно, през август 1991 г., когато танкове нахлуват в Москва в опит за преврат, той се оказва прав. Шеварднадзе се присъединява към Борис Елцин на барикадите, за да се борят срещу заговорниците.

Превратът се проваля в рамките на дни и той отново е министър на външните работи на разпадащия се Съюз за около месец.

Когато се завръща в Тбилиси, вижда, че родната му Грузия също се разпада. Бушува гражданска войка, а срутващата се икономика е довела до дефицит на храни и горива.

В тази ситуация няма сериозна конкуренция за президентските избори и през 1992 г. става държавен глава на новата независима република Грузия. Той успява да потуши гражданска война, но не успява да стабилизира страната и да се справи с корупцията.

Ситуацията ескалира през ноември 2003 г., когато, след като печели оспорвана победа в президентските избори в Грузия, е свален от масовите протести на т.нар. „Розова революция“.

Опонентите му, които нахлуват в грузинския парламент, обвиняват Шеварднадзе, че е също толкова корумпиран и недемократичен, колкото и онези, които е заменил. Изпаднал в безизходица, подава оставка. По думите му това е било единственият начин да се избегнат кръвопролитията.

Оттогава до последния си ден живее в изолация, в резиденцията си в Тбилиси, далеч от политиката.