След 12-годишна сага, тръгва Клондайк в Родопите

Общинският съвет в Крумовград подкрепи предложението да бъде дадено разрешение на „Дънди Прешъс Металс“ за изработването на подробен устройствен план и план за регулиране и застрояване на 6 поземлени имота в района на златното находище „Хан Крум“ на Ада тепе, предаде БГНЕС. До момента имаше голяма съпротива срещу проекта, като един от мотивите беше, че е близо до вододайната зона на града.

Това дава зелена улица за старта на инвестицията на канадската компания след 12-годишна сага в съдебните зали, протести и контрапротести, административни пречки и проблеми. „Дънди“ държат и най-големия златен рудник на Балканите – мината в Челопеч, която купиха при ликвидацията от „Наван майнинг“.

Днес изтича последният срок, определен от Административния съд в Кърджали за обсъждането на решението за златодобива. Нито един от присъствалите 24 съветници не е гласувал против, 5 са се въздържали, а останалите 19 са подкрепили предложението, изготвено от председателя на съвета Метин Байрамали.

Компанията има договор за 30-годишна концесия за находището от 28 186 кг злато и 13 943 кг сребро под Ада тепе, в участък Къпел – 1556 кг злато и 2661 кг сребро, в Къклица – 2752 кг злато и 10 048 кг сребро, в Скалак – 1418 кг злато и 1092 кг сребро, в Синап – 628 кг злато и 1170 кг сребро, в Сърнак – 2170 кг злато и 5400 кг сребро. Така канадците ще добиват общо 36 712 кг злато и 34 316 кг сребро.

Концесионната такса от добивите е 1.44%, пише в договора, подписан на 25 април 2012 г. от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

В първия си вариант проектът „Клондайк в Родопите“ предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се извършва на място чрез цианидна технология. Впоследствие обаче стартът му бе спиран от периодичните протести на екологични организации от България, подкрепяни от подобни от Гърция и Турция.

Заради обществения, а и политически натиск проектната технология бе изцяло преработена от инвеститорите, като цианидното излужване отпадна напълно.

Според новия вариант рудата ще се добива и преработва, но без приложението на цианидите. Полуконцентратът ще се транспортира по море до Намибия, където канадската фирма притежава съоръжения за златодобив.

Очакваната инвестиция е около 100 милиона долара. В златната мина на Ада тепе ще се добиват 800 000 – 1 000 000 тона руда годишно, а 300 камиона с полуконцентрат на ден ще се отправят за Намибия, за да се стигне до златните кюлчета.