Как успява икономиката на САЩ

Председателката на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън
Снимка: EPA/БГНЕС

Европа затъва. Китай е изправен пред намаляващ растеж. Япония се бори да поддържа колебливи печалби.

И въпреки всичко пазарът на труда в САЩ кипи, а темпът на икономически растеж постоянно се увеличава. Изминаха пет години откакто опустошителната рецесия официално приключи, а икономиката на страната най-накрая показа дългоочакваната от американците жизненост, пише икономическият анализатор на AP Пол Уайзман.

През миналия месец работодателите са създали 288 000 нови работни места, като по-този начин нивото на безработица зад океана намаля до 6.1%. Това е най-ниската й стойност от септември 2008 г. За пръв път от 15 години само за месец са били наети над 200 000 души.

След като американската икономика се сви до 2.9% прогнозиран растеж за годината от януари до март, главно заради невиждано суровата зима, очакванията са тя да нараства с оздравителните 3% докрая на годината.

Ето пет причини САЩ да изпреварват другите големи икономики по света:

Агресивна Централна банка

„Федералният резерв действа по-рано и по-агресивно в сравнение с другите централни банки за поддържане на ниски лихвени проценти“, казва главният икономист на Economic Outlook Group Бернард Баумол.

През декември 2008 г., Федералният резерв сведе краткосрочните лихвени проценти почти до нула и ги задържа на това ниво. Свръхниските лихвени проценти помогнаха на частните лица и бизнеса да взимат кредити и да харчат. Освен това Централната банка започна три програми за купуване на облигации с цел намаляване на дългосрочните лихвени проценти.

За разлика от Федералния резерв, Европейската централна банка реагира по-бавно на признаците на икономическо забавяне сред 18-те страни, които използват еврото. ЕЦБ всъщност увеличи лихвените проценти през 2011 г. – в същата година еврозоната потъна отново в рецесия.

Редно е да се отбележи, че Федералният резерв има две отговорности: да поддържа стабилността на цените и да увеличава заетостта. ЕЦБ има само една: да предпазва от висока инфлация. Федералният резерв бе управляван по време и след Голямата рецесия от Бен Бернанке, поучил се от Голямата депресия и твърдо решен да избегне повторение на икономическия колапс от 30-те години на 20 век.

Джанет Йелън, която наследи Бернанке на поста му тази година, продължава да поставя акцент върху оздравяването на американската икономика и връщането й обратно към стабилен растеж с исторически ниски лихвени проценти след рецесията от 2007-2009 г.

По-силни банки

САЩ действаха по-бързо от Европа, за да възстановят здравето на банките, след финансовата криза от 2008-2009 г. Американското правителство спаси финансовата система и подложи големите банки на стрес-тестове през 2009 г., за да докаже финансовата им стабилност. Като показа, че банките са в учудващо добра форма, чрез стрес-тестовете се върна доверието във финансовата система на САЩ.

Банките постепенно отново започнаха да отпускат заеми. Европейските банки едва сега са подложени на стрес-тестове, а резултатите ще излязат през есента. Междувременно европейските банки страдат от липса на доверие. Те се опасяват, че другите банки държат прекалено много лоши кредити и че Европа е уязвима и изправена пред нова криза. Заради това не отпускат кредити.

Цялостното банково кредитиране в САЩ е достигнало почти 4% миналата година, а отпуснатите кредити на бизнеса са се увеличили с 10%.

В еврозоната кредитирането е спаднало до 3.9%, по данни на Института по международни финанси, а кредитите към бизнеса са намаляли с 2.5%. (Данните за САЩ са за фискална година приключваща в средата на юни, а за Европа до май)

По-гъвкава икономика

Водещите икономисти смятат, че Япония и Европа трябва да проведат реформи, за да подобрят гъвкавостта на икономиките си, или с други думи да последват примера на САЩ.

Европа трябва да премахне ограниченията за заплатите, които не дават възможност на работодателите да ги намаляват, когато резултатите не са добри, а не да уволняват служителите си. Тя трябва също да преосмисли социалните и пенсионните си системи, които не окуражават хората да работят, както и да прекрати политиките на протекции на облагодетелствани фирми, които блокират пътя за иновавативните бизнеси, казват от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Японският премиер Шиндзо Абе предложи реформи, с които да направи икономиката по-конкурентоспособна. Идеята му е да увеличи грижите за деца и пенсионните програми, така че повече граждани да имат възможност да работят. Също така да замени малките неефективни ферми с по-големи комерсиални, както и да позволи на повече чужди работници емигранти да запълнят недостига на работни места в сфери като строителството и социалните услуги.

Въпреки това предложенията му срещат силна опозиция.

„Европа и Япония остават по-зле позиционирани по отношение на дългосрочния растеж, защото едва наскоро започнаха да се борят с наслоените от години структурни проблеми. Има още доста работа за вършене“, казва професорът по търговска политика на Университета Корнел Есвар Прасад.

Китай се опитва да управлява прехода от икономика, основана на износа, и честите разточителни инвестиции в недвижими имоти и фабрики към по-здрава, но вероятно по-бавно развиваща се икономика, основана на повече на потребителски разходи.

По-малко орязване на бюджета

Заради задлъжняването си, много европейски страни орязаха разходите, за да намалят нарастващите бюджетни дефицити. Те намалиха пенсиите, вдигнаха данъците и намалиха заплатите на държавните служители. Съкращенията опустошиха няколко европейски икономики и доведоха до 27% безработица в Гърция, 14% в Португалия и 25% в Испания. САЩ също направиха някои бюджетни съкращения и също вдигнаха данъците, но икономиите не могат да се сравняват с тези в Европа.

Кипящи фондови борси

Политиките на Федералния резерв на САЩ наляха бензин във фондовата борса. В последните пет години акциите на американските компании лесно надминаха тези в Европа, Япония и Хонконг. Това бе една от целите на Бернанке, за да намали лихвените проценти. Той осъзна, че фиксираните нива на доходност ще накарат инвеститорите да търгуват с акции в търсене на по-високи печалби. А по-високите цени на акциите ще накарат американците да се чувстват по-сигурни и по-склонни да харчат – т.нар. ефект на богатството.

Повечето икономисти смятат, че това е проработило.