Прокуратурата "спи" за проявите на расизъм и етническа омраза

Прокуратурата „спи“ за проявите на расизъм и етническа омраза

Представители на граждански организации протестираха пред Съдебната палата днес срещу множеството случаи на престъпления от омраза срещу роми, имигранти, бежанци и чужденци и бездействието на прокуратурата, която отказва да образува дела по тях.

Освен че не се самосезира, дори когато е сезирана от засегнатите граждани прокуратурата отказва да образува досъдебни производства по чл. 162 от НК (подбуждане към дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност).

Организаторите връчиха протестно писмо до главния прокурор Сотир Цацаров, с копие до председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев и омбудсмана Константин Пенчев. Освен това те внесоха сигнал срещу общинския съветник във Варна Костадин Костадинов, който нарече пострадалите от наводнението в квартал Аспарухово „паразити“ и „нечовешка сган“.

Като пример те посочват отказът на българската прокуратура да разследва расистки мотиви при нападението над суданския гражданин Насредин Абду в София, което стана повод България да бъде осъдена през март т.г. от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Протестиращите се обявиха и срещу решенията на прокуратурата, според които трябва да има последствия от речта на омразата – убийства, погроми и насилие, за да се образуват дела, и срещу опитите й да защити тези, които вършат престъпленията – привилегировани български политици и журналисти.

Според осъдителната присъда на Европейския съд за правата на човека в Страсбург „… да се третират расистки мотивираните насилия наравно с дела без расистки елемент е равносилно на затваряне на очите пред специфичната природа на актове, които са особено разрушителни за основните права“.

Припомня се и изгонването на 17 сирийски бежанци от „етнически чистото село Розово„.

Към писмото до Сотир Цацаров са описани случаи, в които разследващите органи и държавното обвинение са пренебрегнали расисткия мотив.

Расистко нападение над Георги Димитров – 28 август 2013 г.

Работи като чистач, когато е нападнат с думите „Мангал мръсен!“ и пребит. След побоя има спукано тъпанче, счупени зъби и счупена зъбна протеза. Макар извършителят да е задържан и да признава за деянието си, Софийска районна прокуратура отказва да разследва расисткия мотив за побоя и прекратява обрауваното досъдебно производство поради маловажност.

Расистко нападение над Георги Димитров (Метин) – 9 ноември 2013 г.

Метин, който е етнически турчин, е нападнат на път към дома си. Пресрещнат е на „Пиротска“ и зверски пребит от група младежи с боксове, вериги и метален прът, понеже им приличал на „арабин“. След побоя изпада в кома. Софийска градска прокуратура повдига обвинение за опит за убийство по хулигански подбуди срещу трима души, без да разследва расисткия мотив за престъплението.

Расистко нападение над Уисам Салех и Мустафа ал Адад – 2 декември 2013 г.

Двамата палестинци са нападнати и пребити ог група въоръжени с ножове и боксове младежи в района на „Захарна фабрика“. Освен пребити, са и ограбени – взети са им 800 евро, официалната версия на МВР е грабеж.

Расистко нападение над Николай Секалов – 20 март 2014 г.

Нападнат в гръб от четирима, докато кара колело по ул. „Шипченски проход“ в София. Съборен на земята и бит, след което изпада в кома. Отново не са разследвани расистки мотиви. Нападателите му са открити след броени часове да се черпят в близко заведение и са разпознати по опръсканите с кръв дрехи.

Расистко нападение над френска гражданка – 19 април 2014 г.

Цветнокожата френска гражданка А.Ч. е брутално пребита от младежи с вид на „скинхедс“ – на тролейбусна спирка на бул. „Цариградско шосе“, пред очите на приятелките й. Въпреки расисткия мотив, прокуратурата е образувала производство за нанасяне на лека телесна повред по хулигански подбуди.

Недосегаемите политици – и журналисти

Организаторите на протеста са описали в приложение 2 случаи на прояви на расизъм от политици. Те описват отказа на прокурор Н. Христов от СГП, който с постановление от 27 февруари 2012 г. е отказал да образува досъдебно производство срещу лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Отказът е по повод изказване на Сидеров на митинг в Козлодуй за разпространяване на брошура „Циганска престъпност – опасно за държавата“ по време на предизборната кампания през октомври 2011 г.

По повод брошурата прокурор Христов смята, че съдържа „… материали, които имат за цел да фокусират вниманието на българския народ към престъпленията осъществени от малцинства и в частност ромското население“. Апелативна прокуратура и Върховна касационна прокуратура последователно отхвърлят жалбите срещу постановлението на Христов.

Освен за Сидеров, обвинението нехае и за откровени расистки статии. Става въпрос за постановление от 15 април 2014 г. на прокурор В. Филипов от 15 април 2014 г., с което той отказва да образува досъдебно производство срещу журналиста Калин Руменов за статията му „Неблагодарни цигански расисти“, публикувана във в. „Новинар“ от 9 февруари 2012 г.

Руменов обижда група роми, които са злепоставили етническите българи с изказвания пред държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън. Руменов използва изрази като „неблагодарни млади цигани“, „лъжете като дърти цигани“, „скапаните цигански расисти“, „серат по останалите българи“ и др.

55 граждани подават сигнал, но според прокурорското постановление: „… Авторският материал „Неблагодарни цигански расисти“ е коментарен и е съобразен с конституционно гарантирания принцип на свобода на словото, изрично прокламиран в чл. 39 и чл. 40 от Конституцията, като е спазена професионалната журналистическа максима: „Коментарът е свободен, фактите са свещени“. Нещо повече, не само отказва да образува досъдебно производство по чл. 162, ал.1 от НК, но дори дава висока професионална оценка на Руменов, че се касае за „…критичен коментарен материал на професионален журналист по конкретен повод“.

С друго постановление от 29 ноември 2013 г. е отказано да се образува досъдебно производство срещу представители на ВМРО-БНД и НФСБ заради предизборни материали, разпространени по време на парламентарните избори на 12 май 2013 г.

Предизборната програма на НФСБ предвижда създаване с минимални средства на изолирани селища за роми, с постоянно полицейско присъствие, които да служат като туристическа атракция. А в програмата на ВМРО има раздел „Как да започнем да решаваме циганския въпрос“. Предлаганият от тях вариант е „създаване на доброволни отряди в защита на българското население“. И прокуратурата отново не вижда нищо нередно.

Според текста на постановлението на прокурор К. Георгиев: „… Мненията, залегнали в програмите на двете партии, не са целенасочени към конкретни насилствени или пропагандни действия, организирани с цел предстоящото им реализиране“.