Нито едно дело за разпространяване на злепоставяща информация за банка

В Софийския районен съд няма нито едно дело за разпространяване на невярна или злепоставяща информация за банка, пише журналистът Галина Гиргинова от сайта „Съдебни репортажи“ в своя статия по повод предложението за нови текстове в НК, които да криминализират дори критиките срещу банки. БНБ не разкрива такива нарушения, но иска те да бъдат обявени за престъпления. Заглавието е на Ureport.bg.

Нито едно дело срещу наказателно постановление, издадено от Българската народна банка (БНБ) по Закона за кредитните институции (ЗКИ), не е било образувано в Софийския районен съд (СРС) през миналата година, научи „Съдебни репортажи“ въз основа на съдебната статистика. Това означава включително, че БНБ не е глобявала физически или юридически лица за разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с които се уронват доброто име на банката и доверието към нея.

В ЗКИ са предвидени значителни по размер глоби по чл. 152а – от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв. Ако нарушението е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв. Глобите за юридически лица са от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.

Това на практика означава, че БНБ не е разкривала подобни нарушения. Възможността глобените да не са обжалвали наказателните постановления е невероятна с оглед данните за обжалване на наказателните постановления на други органи, както и големите размери на конкретните глоби и текста на състава на нарушението, който лесно предизвиква оспорване.

За сметка на това, в резултат на трусовете около КТБ и ПИБ, само преди два дни от банката предложиха нови текстове в Наказателния кодекс, с които „говоренето“ се криминализира. Депутатът от ДПС Йордан Цонев светкавично внесе поправките в парламента, въпреки по-скоро отрицателната позиция на анализаторите, които видяха засилване на цензурата върху медиите по отношение на кредитните институции.

Член 152 ЗКИ възлага на БНБ да публикува своевременно на официалната си интернет страница информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на закона…, включително за нарушението, нарушителя, вида и размера на санкцията. Справка на „Съдебни репортажи“ показа, че в сайта на банката такава информация не може да се намери. Това е донякъде обосновано от закона – в същата разпоредба е записано, че БНБ може да не публикува информация за наказателните постановления, ако прецени, че „публикуването на лични данни за физическо лице, на което е наложена санкция, е прекомерно“, че публикуването „би застрашило стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство“, или би причинило прекомерни вреди на засегнатите лица. Изключенията, записани в закона, всъщност дават на БНБ свобода изобщо да не публикува такава информация, а дали преценката за горните обстоятелства е обективна, е непроверимо.

Внесените в парламента предложения за промяна на НК гласят, че „който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години“. Ако с това „са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“.

Логично следва и въпросът – след като за една година БНБ нито веднъж не се е възползвала от правомощията си по ЗКИ и не е преследвала недоброжелателни атаки към банки с предложените й в законодателството инструменти, защо смята, че глобите са недостатъчни и че тези деяния трябва да бъдат обявени за престъпления? Този въпрос не може да получи угоден за БНБ отговор, защото не може да иска криминализация, когато очевидно по-ниската степен на репресия (административните наказания) въобще не е била упражнена, т.е. не е проверено дали тя ефективно може да възпре извършителите или не.

На фона на пълното бездействие на БНБ единствените заключения, които могат да се изведат, са, че поначало такива нарушения няма или търси се начин на всяка цена да се разшири властта на прокуратурата да преследва хора за изразяване на мнения и критики по отношение на управлението на банките и държавната им регулация чрез БНБ. След като прокуратурата от години вече няма право да образува дела за обида и клевета (измененията на Наказателния кодекс бяха продиктувани от необходимостта да се синхронизира националното законодателство с европейските стандарти), подготвяните изменения ще представляват своеобразно връщане на старите й правомощия.

Въпросът защо на нашата прокуратура с всичките й нерешени проблеми ще се дава още власт, когато тя може да се използва срещу и без друго хилавата свобода на медиите, също не може да получи угоден за вносителите отговор. Обществен интерес от подобна промяна няма.