Какво още ни готвят заради паник бутона за банките

Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев заяви, че е възможно тази седмица да има още задържани заради атаките срещу стабилността на банковата система. Той каза още, че обстановката се успокоява заради бързи и решителни действия в последните дни.

На този фон той посъветва хората да си държат спестяванията си в банките, които по думите му са стабилни: „Това, на което бяхме свидетели миналата седмица, от една страна, е резултат може би от дефицит на доверие в институциите и от друга страна, от отвратителна криминална атака“.

Заради изкуствено създадената паника покрай ПИБ бяха арестувани няколко души, сред тях и двама от инвестиционния посредник „Глобал Маркетс“.

Вътрешният министър каза още, че засега няма нарастване на битовата престъпност в последните дни, на въпрос дали има повишение в броя на домовите кражби. Преди ден в ефира на bTV Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията съобщи за обир на човек, изтеглил 80 000 лева от ПИБ. Безлов съобщи, че по опашките е имало лица от криминалния контингент, възползвали се от страховете на хората, които споделяли.

Йовчев заяви, че изцяло одобрява предложението на БНБ за промени в НК, срещнало критиките на юристи и икономисти, според които ще доведе дотам за банките да се говори или добро, или нищо.

Пари за банките

Междувременно МФ пласира днес петмесечни държавни ценни книжа на обща номинална стойност 1.23 млрд. лева. Парите са нужни за стабилизиране на банковата система.

Така се осигурява първият транш на ликвиден буфер за реакция при спекулативните атаки срещу няколко български банки. Средствата от осъществения пласмент са добавени към наличните бюджетни буфери за обезпечаване на безусловна подкрепа на ликвидността в българската банкова система и за спокойното и гладко функциониране на сектора, съобщават от МФ.

Новият заем не увеличава дължавния дълг, тъй като той трябва да бъде изплатен до края на годината. Преди ден Брюксел разреши на България да подкрепи банковата си система с общо 3.3 милиарда лева, без това да се смята за държавна помощ.

Новите промени в НК – тотална цензура

БНБ изпрати предложение за допълнение в НК до председателя на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев. Предложението гласи:

В Наказателния кодекс, раздел „Престъпления против паричната и кредитна система“ се създава чл. 252 а със следното съдържание:

Чл. 252 а. (1) Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Икономисти и юристи се обявиха срещу предложението на БНБ за нови текстове в Наказателния кодекс (НК), предвиждащи затвор дори само за критики на банки. Според тях те са опасни, защото на практика ще доведат до цензура в медиите, тъй като всяка статия може да бъде преценена субективно за потенциално всяваща паника. Така гражданите няма да могат да се информират изобщо за състоянието на финансовите институции, пише в. „Сега“.

„Смятам, че е грешка да се търси толкова сериозна регулаторна промяна след проблемните дни на банковия сектор“, обясни пред БНР икономистът от „Индъстри уоч“ Георги Стоев. Според него искането за налагане на затвор на лицата, разпространяващи невярна финансова информация, „издава безсилието на БНБ да вдъхва респект и да всява ред в системата“.

Подобна теза развива и програмният директор на Българския институт по правни инициативи (БИПИ) Христо Иванов. „В НК има достатъчно текстове, които биха дали на едни адекватни полиция, прокуратура и ДАНС предостатъчно възможности да се справят с подобна ситуация“, заявява Иванов в коментар в „Медиапул“.

Председателят на „Риск монитор“ Стефан Попов директно атакува предлаганата разпоредба. „Изобщо не отива на управителя на БНБ да прибягва към такъв инструмент.Това издава неговата слаба компетентност по отношение на управление на такива масово-психологически кризи, каквито целият свят вижда непрекъснато и реагира по отработен начин“, категоричен е той и на шега предложи в НК да бъде включен текст, който криминализира „организирането на престъпна опашка“.

Ако се стигне до гласуване на текстове и те не са достатъчно балансирани, се появява друг риск – за управление на тъмно и допълнителен коридор за корупцията, смята шефът на правния екип на Програма „Достъп до информация“ адвокат Александър Кашъмов. Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика заяви, че предлаганите промени в НК по-скоро са част от говоренето, което е с цел да успокои гражданите.

SMS-ите на Бойко Борисов

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който от известно време си върна ежедневното публично говорене и присъствие в медиите, заяви днес в парламента, че председателят на БСП Сергей Станишев му пращал sms да се чуе с шефа на БНБ.

Днес обяви, че бил търсен от гуверньора на БНБ Иван Искров, но не му е вдигал телефона, преди да бъде помолен да го стори лично от Станишев. „Искров ме беше търсил и аз не вдигам, защото не исках да се забърквам. Станишев ми написа sms: „Моля те да се чуеш с Искров“ и аз ги набрах, за да има единство и да не се възползва никоя партия“, сподели Борисов, но отказа да покаже sms-a с уговорката, че той „не е Бареков“.

Преди ден Борисов заяви, че той е спасил страната от банкова криза с експертите си. Днес отново го повтори – и ги назова: Менда Стоянова, Делян Добрев, Ивайло Московски и Владислав Горанов.

Той заплаши, че ако някой друг наруши първи мълчанието, ще разкаже всичко, което се е казало в президентството. „Ще кажа всичко – какво каза Искров, какво Орешарски и как се караха. Само да внимават – една думичка да се произнесе, толкова са виновни и нацапани“, предупреди той.

Банковата криза не е свършила, има вложители в две банки, които чакат да дойде 21 юли, припомни той. На 21 юли беше обявено, че ще отворят поставените под специален надзор КТБ и дъщерното й дружество „Креди Агрикол“.

„За империята си има правосъдни органи, които да се занимават“, отвърна лаконично той на въпрос какво ще бъде отношението му към империята на Делян Пеевски, ако се върне на власт.

Представителят на ВТБ кепитъл Милен Велчев: Готви се национализация за КТБ

Вариантът, по който работи БНБ в момента, е национализация на Корпоративна търговска банка, за да може да отвори на 21 юли, заяви пред bTV днес бившият финансов министър Милен Велчев.

Велчев е главен изпълнителен директор на „ВТБ капитал“, дружество на руската държавна ВТБ, известна като „банката на Путин“. ВТБ държи малко под 10% от КТБ. По закон преди държавната помощ за банката, акционерите трябва да бъдат поканени да участват с капитал в оздравяването й.

Бившият първи финансист заяви обаче, че руският инвестиционен фонд не възнамерява да участва в увеличаването на капитала на банката. За национализация на КТБ говореше и друг бивш финансов министър – Симеон Дянков, също привлечен на работа от ВТБ, но в надзорния й съвет.

Оманският държавен фонд, който притежава 30% от КТБ, беше заявил интерес да я финансира, но повече информация не беше огласена. В момента в КТБ тече проверка на активите и пасивите й и се очаква след приключването й да стане ясно как ще бъде оздравена Корпоративна търговска банка и колко пари ще са нужни.