Хонконг не иска да е в Китай

Протестиращи с транспарант, изобразяващ колаж на премиера Люн и бившия китайски президент Мао Дзе-дун
Снимка: EPA/БГНЕС

Оживено и подгизнало от изсипалите се дъждове шествие от хора, дълго над 3 километра, отбеляза 17-ата годишнина от предаването на Хонконг в китайски ръце след близо 150 години британска колония. Жителите на мегаполиса излязоха по улиците, за да поискат демократични избори и да спрат намесата на Пекин.

Официалният празник (1 юли), който отбелязва края на британското колониално управление и връщането на града под китайска юрисдикция се превърна в ден за протести в Хонконг. Тази година обаче празникът придоби ново значение.

Исканията за въвеждане на мажоритарни избори нарастват, а с това и опасенията на някои граждани от подхода на Пекин към града-остров, на който бе обещана висока степен на автономия след предаването му на Китай. Слоганът на тазгодишните протести е: “Без страх от заплахата на Пекин за всеобхватен контрол”.

Пекин обяви, че универсалното избирателно право ще започне да се прилага от 2017 г., а градските власти се опитват да въведат мажоритарна система.

Многохилядното шествие в Хонконг
Снимка: EPA/БГНЕС

Настроението на протестиращите е приповдигнато и атмосферата е по-скоро като на карнавал. Хората пеят песента: “Чуваш ли вън как народът пее” от мюзикъла “Клетниците” пред погледите на униформените, а религиозното движение Фалун Гонг, забранено в континентален Китай, и други над 100 граждански групи се присъединиха към протеста.

Все още няма точни данни за боря на демонстрантите, но хората, участвали в шествия през изминали години, твърдят, че никога не са се събирали толкова много протестиращи.

Повече от от 4 часа са били необходими, за да премине множеството през парк “Виктория”. Организаторите се надяват да съберат повече от 500 000 души, което ще бъде и рекорд.

По време на шествието доброволци от различни политически партии са раздавали листовки, призоваващи за оставката на премиера Люн Чун-инг, оплакващи загубата на свободата на словото и призоваващи протестиращите да се противопоставят на плановете за застрояване на североизточната част на града.

През 2003 г. над 500 000 жители на Хонконг излязоха на 1 юли с искане за оставката на тогавашния премиер Тунг Чи-хуа, след като той обяви намеренията си да внесе закон за подривната дейност. В крайна сметка премиерът подаде оставка през март 2005 г., две години преди да изтече петгодишният му мандат.

Тази година над 2500 студенти планират да нощуват пред сградата на Адмиралтейството, където е кабинетът на Люн, въпреки че най-вероятно ще бъдат арестувани от полицията.

“Студентите защитават Хонконг, а Хонконг трябва да защити нашите студенти”, заяви един от лидерите на протестното движение по мегафон.

Плановете на студентите са предшественик на бъдещи демонстрации. Продемократичната коалиция Occupy Central призова протестиращите да блокират финансовия център на града, ако исканията за мажоритарен избор на премиера не бъдат изпълнени.

Премиерът Люн подписа помирително споразумение с адвокати на движението и обеща, че правителството ще направи всичко възможно, за да се стигне до консенсус по въпроса за въвеждането на универсалното право на избор, но не уточни какви са плановете за вота през 2017 г.

По-рано тази седмица Occupy Central проведе 10-дневен неофициален референдум, който няма правна сила. Той целеше да даде възможност на гражданите да отговорят на въпроса как искат да избират властта в града.

Обявените на 30 юни резултати показаха, че от 800 000 участници (10% от населението на Хонконг) мнозинството е гласувало за предложената реформа, която позволява кандидатите за премиер да бъдат номинирани от граждани, партии и граждански организации.

Подкрепящите властта в Пекин медии заклеймиха допитването като “незаконен фарс”.

По-рано през юни китайските власти подчертаха, че градът има право да решава местните проблеми само след одобрението на централната власт. Позиция, която предизвика бурното недоволство на бившата британска колония.