Стрелбата започна след спирането на "Южен поток"

Стрелбата започна след спирането на „Южен поток“

Снимка: БГНЕС

BBC съобщава за сътресенията около българските банки, като отбелязва, че са настъпили почти веднага, след като премиерът Орешарски е наредил временно да спре работата по проекта „Южен поток“.

Медията припомня, че газопроводът се строи от руския гигант „Газпром“ и че в проекта са преплетени български и руски бизнес интереси. Авторът на статията Ник Торп припомня изявленията на президента Росен Плевнелиев, че няма криза в банковия сектор, а има криза на доверието и криминална атака срещу една банка, изявлението на вътрешния министър Цветлин Йовчев, че става дума за целенасочен опит за дестабилизиране на държавата, и се пита кой би искал да дестабилизира България и защо. Възможно ли е проблемите в банковия сектор да са предизвикани в отговор на забавянето на работата по новия газопровод, пита BBC.

Още по темата

В статията се припомня банковата криза от 1996 и въвеждането на валутния борд. Отбелязва, че 2/3 от българските банки за чужда собственост, че банковата ликвидност е висока, а държавният дълг нисък, което прави страната ни една от най-стабилните в Европа.

Но се посочва, че доверието на хората в политическата система е разклатено от корупция по високите етажи, вината за която е на олигарсите. Представена е и сложната според автора ситуация с “Южен поток” – всички основни политически партии в България са „за“ проекта, който се подкрепя и от сръбското правителство. Газопроводът е желан и от големи западни доставчици на газ като италианската ЕНИ и австрийската ОМВ.

Цитирани са мнения на експерти, че в краткосрочен план газопроводът ще засили енергийната сигурност на страната, защото ще заобикаля нестабилната Украйна, но в дългосрочен ще накърни сигурността, защото засилва зависимостта на страната ни от един доставчик – Газпром.

Ситуацията около „Южен поток“ създаде проблеми на България с Европейската комисия, която настоява тръбата да може да се използва и от други компании, се отбелязва в материала на BBC. Позовавайки се на български медии авторът пише, че финансовите и политически битки по отношение на банките и на газопровода се препокриват и в съперничеството между Делян Пеевски, депутат от една от управляващите партии ДПС, и друг бизнесмен, за когото се твърди, че е проруски настроен.

Компаниите на Пеевски спечелиха изграждането на „Южен поток“ в България, а Цветан Василев е собственик на Корпоративна търговска банка, завършва информацията на BBC.

„Forbes“: Какво, за бога, става с България?

„Какво за бога се случва в България?“ пита сп. „Форбс“ за ситуацията с българската банкова система. Нещата бързо се променят в България, пише „Форбс“ и припомня, че преди по-малко от месец МВФ каза, че българската банкова система е в добро здраве и заяви, че я е стабилна и ликвидна, но президентът е принуден да направи в неделя изявление, в което да успокои хората, че техните пари са в безопасност.
А ЕК одобри схема за предоставяне на ликвидност на българските банки на стойност 3.3 млрд. лв.

Според авторката на статията Франсийз Копола реакцията на БНБ за КТБ е била късна и неадекватна. „Ако централната банка си вършеше работата както трябва, то масово теглене на пари нямаше да принуди една здрава търговска банка да затвори врати, още повече пък да се унищожи банковият капитал“, пише авторката. В статията се припомня и ситуацията с ПИБ.

Истинският въпрос обаче е защо България е толкова нестабилна. Защо хората реагират на анонимни съобщения относно ПИБ. Защо това сваля правителството. Простият отговор е, че хората в България не вярват на правителството, посочва Копола.

Кой би искал да дестабилизира България и защо

Дори за източноевропeйска страна, преживяла не една финансова паника и политическа интрига, гледката будеше тревога. Хиляди уплашени вложители се редяха на опашка пред една от трите най-големи български банки.

Само за няколко часа в петък те изтеглиха равностойността на близо 550 милиона долара, пише американският вестник „Интърнешънъл Ню Йорк таймс“ в статия за случващото се в българския банков сектор.

Като отбелязва, че властите спешно са взели мерки, за да се справят със ситуацията, авторите на статията се питат как така една страна може да бъде въвлечена в криза заради явление, което според властите е просто кампания за разпространяване на слухове по електронен път, „свързана с неприязън между съперничещи си бизнес магнати с политически връзки“.

Вестникът пише, че банковата криза е съвпаднала с ярко изразена политическа нестабилност и че се очаква правителството скоро да подаде оставка, след като основните политически сили са постигнали съгласие за избори на 5 октомври. Посочва се, че ЕС е позволил на България да налее $2.3 милиарда (3.3 милиарда лева) в банковата си система и е подчертал, че българските банки са стабилни.

Но случващото се засили опасенията, че най-бедната страна от съюза може да създаде нов риск в един регион, който вече бе разклатен от кризата в Украйна, пише „Интернешънъл Ню Йорк таймс“. Изданието отбелязва, че засега вълненията изглежда не са засегнали банките, които са чужда собственост и на които се пада 70% от пазара, но се цитира мнение на анализатори, че кризата тепърва може да стане неконтролируема, понеже българите са склонни панически да теглят парите си заради спомена за рухването на банките през 1996 г.

В статията се казва, че проблемът с банките изглежда е свързан с публичната вражда между Цветан Василев и Делян Пеевски, които си разменят обвинения и заплахи, и е цитирано експертно мнение, че става дума за война между олигарси, породила проблем, а не за проблем с банковата система.

Изданието пише, че управлението на кабинета на Пламен Орешарски е било съпътствано от улични протести срещу корупцията и липсата на прозрачност и посочва, че освен това България е попаднала под кръстосания огън между Русия, Европа и САЩ, защото през нейната територия минава голям транзитен маршрут за газ от Русия и други производители като Азербайджан.

В края на статията се отбелязва, че българската икономика е стабилна, че държавният дълг е само 19 на сто от БВП и е един от най-ниските в ЕС, че въпреки политическата нестабилност България е успяла успешно да продаде държавни облигации на стойност над 2 милиарда долара, плащайки годишна лихва от 2.95 на сто, рекордно ниска за България.

Цитирано е и уверението на президента Росен Плевнелиев, че правителството няма да позволи банките да фалират, че банковата система е стабилна и няма причини за паника.