На 16 юли и Европарламентът гласува за Юнкер

След като лидерите на ЕС дадоха съгласието си бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер да е следващият председател на Европейската комисия, формално му остава да получи и одобрението на Европейския парламент. След като най-големите партии в 751-местния ЕП се разбраха за съвместно управление в следващия период до 2019 г., съвсем сигурно е, че Юнкер ще получи необходимото му мнозинство от 376 гласа. Осигурява го ЕНП с нейните 221 евродепутата и ПЕС – със 190.

„Решението е взето. Европейският съвет предлага Жан-Клод Юнкер за следващ председател на Европейската комисия”, заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Така Юнкер ще наследи Жозе Мануел Барозу, осигурявайки пореден мандат за европейските десни, който не е прекъснат от 1994 г. насам.

Ходът дойде въпреки силната опозиция на Великобритания, чийто премиер Дейвид Камерън заяви, че шансовете са срещу него, но подчерта, че ще се придържа към принципите си. Той вярва, че Юнкер подкрепя твърде много по-тясното политическо обединение в съюза и може да блокира неговите реформи.

Консерваторът Камерън се противопостави на начина, по който 59-годишният ветеран в Брюксел бе издигнат като фаворит за поста от ЕНП. Британските консерватори, които напуснаха ЕНП, подозират, че Европейската комисия е подложена на политически натиск от ЕП. Поддръжниците на Юнкер от своя страна вярват в неговата способност да създава консенсус и ангажираността му към европейската интеграция.

Неглижирането на желанието на Великобритания обаче беше предизвестено, тъй като Лисабонският договор ограничи правото на вето на страните-членки.

Според новото споразумение в ЕС, лидерите на страните-членки трябва да вземат предвид резултатите от евроизборите, когато номинират председател на ЕК. Парламентът ще гласува номинацията на 16 юли. Във фактическия му избор обаче няма съмнение.

Камерън поиска безпрецедентна среща на върха по повод назначението, което обикновено се случва с консенсус. Но желанието му да блокира кандидатурата на Юнкер претърпя сериозен провал тази седмица, след като неговите съюзници смениха посоката.

Германският канцлер Ангела Меркел даде надежда на Камерън и обеща, че ще гласува против кандидатурата при липса на консенсус. В последните дни Холандия и Швеция, които по традиция подкрепят британската позиция, заявиха, че ще подкрепят Юнкер.

Продължава битката за останалите два важни поста в ЕС – върховният представител на Съюза за външната политика и председател на Европейския съвет.

Кой е Юнкер

Жан-Клод Юнкер е люксембургски политик от Християнската социална народна партия. Заема поста на министър-председател на Люкембург от 20 януари 1995 г. до 4 декември 2013 г. Бил е министър на финансите на Люксембург от 14 юли 1989 г. до 23 юли 2009 г. Заема поста председател на Еврогрупата от 1 януари 2005 г. до 21 януари 2013 г.

Роден е на 9 декември 1954 г. в градчето Реданж в западната част на страната, но израства в Белво. Баща му е работник в черната металургия. Учи известно време в Клерфонтен (днес част от Арлон) в Белгия и завършва средното си образование в град Люксембург, след което следва право в Страсбургския университет във Франция, където получава магистърска степен през 1979 година. През 1980 година Юнкер получава адвокатски права, но никога не практикува професията, а се насочва към политическа дейност.

Политическата си кариера започва рано. През 1974 г., само 20-годишен, се присъединява към Християнската социална народна партия. През 1984 година за пръв път е избран за депутат, като става и министър на труда в правителството на Жак Сантер. От 1989 година е министър на финансите в следващия кабинет на Сантер, а след неговото избиране за председател на Европейската комисия през 1995 година оглавява правителството. В това качество на два пъти, през 1997 и 2005 г., председателства Европейския съвет. През 2005 г. оглавява и Еврогрупата.

Юнкер е несменяем лидер на Люксембург в продължение на 18 години, но през юли 2013 г. той връчва оставката си на държавния глава – великия херцог Анри. Дотам се стига след шумен медиен скандал, свързан с разкритията за редица нарушения и злоупотреби в разузнавателната служба на страната SREL, продължавали с години.