Въпреки краха на КТБ, новата емисия дълг няма да е проблем

Поредната емисия еврооблигации, която България пуска от 2012 г. насам, няма да е голям проблем за страната, въпреки най-големия банков фалит през последните 17 години, тъй като ниските нива на дълга успокояват инвеститорите. Това сочи анализ на Bloomberg.

На 18 юни Министерството на финансите обяви, че тази седмица ще се срещне с облигационерите, за да продаде дълг в размер на 1.5 млрд. евро. Миналата седмица БНБ реши да спаси Корпоративна търговска банка (КТБ), след като четвъртият най-голям кредитор в България се срина.

Банковите неволи няма да възпрат инвеститорите от закупуването на новите ценни книжа, тъй като публичният дълг на най-бедната членка на ЕС – България, е сред най-ниските като дял спрямо БВП сред 28-те страни членки на общността.

Загрижеността за състоянието на кредиторите от своя страна помогна на еврооблигациите за 2017 г. да достигнат до най-високата си цена за последното тримесечие.

„Проблемът в банковия сектор ще ограничи малко апетита за новите български акции, но основното търсене ще остане. Държавният дълг е толкова нисък, че банковото спасяване няма да промени особено кредитните показатели“, казва Лутц Рьохмайер от LBB Invest.

Според източник, близък до сделката, който не желае да бъде назован, гъй като не е оторизиран да говори публично, продажбата може да се състои в близките дни, а дългът ще е с падеж през септември 2024 г.

Негативни сигнали

България се връща на пазара в момент, в който мерките на Европейската централна банка стимулират инвеститорите да купуват по-високодоходни активи.

Министърът на финансите Петър Чобанов обясни пред парламента по-рано този месец, че емисията ще позволи да бъдат изплатени облигации за $1.1 млрд. с падеж на 15 януари, и $905 млн. вътрешен дълг (ДЦК) с падеж през тази година.

Макар странага с население 7.3 млн. души да устоя на световната финансова криза без спасителни заеми, тя се бори да съживи икономиката си с БВП от $51 млрд. Сътресенията в управляващата коалиция и предстоящата оставка на правителството на премиера Пламен Орешарски, а предсрочните избори само ще усложнят усилията за насърчаване на растежа.

На 13 юни Standard & Poor’s намали кредитния рейтинг на България до BBB-, което е най-ниската инвестиционна оценка в категория BBB, една степен над junk. Рейтинговата агенция отбеляза липсата на нужните реформи, които да заздравят върховенството на закона, да ограничат корупцията и да преустроят неефективните държавни енергийни и железопътни компании, представляващи риск за публичните финанси.

Според S&P тези фактори са спирачки за растежа, а други сътресения допринасят за несигурността на бизнеса и изпращат негативни сигнали към потенциалните инвеститори.

Крахът на КТБ оскъпи дълговите книжа

Крахът на КТБ и политическия разрив увеличиха нивата на еврооблигациите за 2017 г. с 22 базисни точки, или 0.22 процентни пункта, достигайки до 1.50% на 25 юни. Това бе най-високото им ниво от месец март.

Нарастващите разходи за обслужване на българските дългови книжа контрастира с тези на еврооблигациите на Румъния с падеж юни 2018, чийто рейтинг също е BBB-от S&P, чиято доходност се понижи до рекордните 1.85% преди ден. Премията, която инвеститорите изискват, за да държат българските облигации с падеж 2017 г., вместо место сходни германски облигации, нарасна до четиримесечен връх от 142 базисни пункта

Централната банка ще увеличи капитала на КТБ след одит на активите и пасивите на банката и ще я отвори отново за бизнеса на 21 юли, обявиха от БНБ на 22 юни – два дни, след като поеха контрол над финансовата институция.

КТБ, където мажоритарен собственик е Цветан Василев, а друг водещ акционер е руската VTB Group, бе ударена от масово изтегляне на депозити, след появата на информация, че голям вложител изтегля своите.

Защо властта и БНБ позволи да се стигне дотук

„Най-големият въпрос около банковият фалит е защо правителството и БНБ оставиха нещата да отидат толкова далеч. Ние препоръчахме по-внимателен подход“, казва шефът на отдела за изследване на развиващите се пазари към лондонската Commerzbank AG Симон Кихуано-Еванс.

„Сривът на банката не променя плановете на България да се срещнат с инвеститори от Германия, Обединеното кралство, Франция и Австрия тази седмица“, заяви говорителката на Министерството на финансите Мая Миланова.

Публичният дълг на България представлява 23% от БВП на страната и е равен с този на Люксембург. За сравнение дългът на Полша е 49%, на Германия е 76%, а средният за ЕС е 96%. Естония е единствената страна в ЕС с по-ниски показатели. Там дългът е едва 9.6%.

Гака че пласирането на нови облигации няма да е голям проблем за България, казва Рьохмайер. „Облигациите имат стойност, определяна от дефицита, и лихвите са атрактивни“.