Бронежилетки от паяжина? Скоро

Снимка: Wikipedia

Снимка: Wikipedia

Свръхсилната нишка на паяците, която е една от най-коравите тъкани в естествения свят, може един ден да предпазва войниците от куршуми и други опасности. [related-posts]

Нишката на паяците е лека и гъвкава и е по-корава спрямо теглото си от висококачествената стомана. Потенциалните й приложения варират в широк спектър от индустрии: от медицински конци до защитни облекла в армията. Но производството и добивът на достатъчно количество от влакното прави този тип продукти трудно осъществими на практика.

Лабораториите Kraig Biocraft в Мичиган са създали генно модифицирани копринени буби, които произвеждат паяжина. Те използват материала, за да създават ръкавици, които скоро ще минат тестове за якост.

„Нишката на паяците в природата има наистина уникални способности. Ако помислите за паяжината, ще разберете, че тя е проектирана, за да посрещне природните летящи ракети – мухите“, обяснява директорът на лабораторията Ким Томсън.

Ученият обяснява, че влакното е еластично и поглъща енергията от сблъсъка с уволнената плячка. Според него ако се направят нужните математически калкулации за тежестта на мухата, нейната скорост и размерите на отделните нишки, в които тя се хваща, става ясно, че отношението между размера на паяжината и силата й е изумително.

Специално за войниците, влакното от паяк може да осигури нов тип защита, много отвъд твърдите и неудобни за носене жилетки от кевлар.

Химично инженерство

Томсън работи над идеята през последните 10 години, след като е видял други компании да се провалят в опитите да създадат устойчив материал за броня от влакната на паяците.

Той твърди, че на тези проекти, включително този, който е използвал мляко от коза, за да заздрави паяжината, е липсвала ключова съставка – повторяемост.

От друга страна, ако една копринена буба може да бъде генетично модифицирана, така че да произвежда паяжина, нейните наследници ще бъдат носители на този белег.

За разлика от паяците, копринените буби събират копринени протеини, които вече се използват за масовото производство на копринени нишки за облекла.

Евтино производство

Веднъж след като производството започне да работи, Томсън очаква, че материалът ще струва $150 на килограм. Основният конкурентен метод, който използва бактерия E.coli струва цели $130 000 на килограм.

Първата цел на лабораторията е пазарът на коприна, който възлиза на поне $5 млрд. годишно. Подобрените с паяжина копринени дрехи може да са на пазара още през 2015 г.

Томсън все още не е готов да спекулира дали военните ще започнат разработването на бронирани жилетки от новия материал. Според него обаче това е една от естествените стъпки в развитието му.