Преговори за мир под димящи дула в Украйна

Украинският президент Петро Порошенко. Снимка: EPA/ БГНЕС

По-малко от 12 часа преди края на временното примирие в Източна Украйна проруските сепаратисти са проявили желание да участват в тристранните преговори Русия-Украйна-ОССЕ. Това заяви украинският президент Петро Порошенко пред членовете на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург, съобщи РИА Новости. Порошенко е в европейския град, за да представи промени в конституцията на Украйна, които разширяват правомощията на местните власти. САЩ и ЕС от своя страна обединиха усилия за натиск върху Москва, за да помогнат в разоръжаването на източните бунтовнци.

Дали натискът над Москва е оказал влияние, или сепаратистите се умориха от сраженията, не е ясно, но на 27 юни ще се проведат преговори. Порошенко заяви, че ако бъдат приети ключови елементи от мирния план със сепаратистите, то това ще даде „големи надежди” за решаването на конфликта.

„Ако то бъде отхвърлено, утре ще вземем важно решение. Няма да коментирам от какъв род ще е това решение”, добави украинският държавен глава.

Порошенко подчерта, че независимо от преговорите с участието на Русия относно ситуацията в югоизточната част на страната, нормализиране на отношенията между Киев и Москва е възможна само в случай на връщането на Крим на Украйна. Според него Русия не подкрепя достатъчно неговия мирен план.

Русия също се е съгласила за провеждане на среща на министерско ниво във формат Русия-ЕС-Украйна на 11 юли, предложена от Европейската комисия предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на съобщение на министерството на външните работи на Русия.

Примирието приключва в петък, 27 юни, в 10:00 часа местно време, като в указа на Порошенко се отбелязва, че „ако бъде извършено въоръжено нападение срещу украински подразделения или срещу мирното население, армията ще открие ответен огън“.

Въпреки че то бе обявено с официален указ, боевете в Източна Украйна не стихнаха и отново бяха убити хора.

Порошенко обяви и алтернативен „план Б“, който обеща да въведе в действие, в случай че бъде нарушено примирието. Това се случи вечерта на 24 юни, когато бе свален хеликоптер Ми-8 в близост до Славянск и загинаха 9 души. Според някои източници Киев е бил много близо до въвеждането в действие на „план Б“ заради инцидента. В същия ден при въоръжени сблъсъци бяха убити двама военнослужещи, а около 10 души бяха ранени.

Тежки бомбардировки имаше в Славянск и през изминалото денонощие. Няколко души са били убити, а домовете на много хора – унищожени.

Украинското правителство и проруските сепаратисти си разменят взаимно обвинения кой първи е започнал да стреля. По думите на Порошенко, от обявяването на примирието са загинали 18 военнослужещи, а други 27 са били ранени.

Не се знае колко са жертвите от страна на бунтовниците, нито сред цивилното население. Според доброволци в Славянск, които доставят храна на нуждаещите си, близо 40% от населението е избягало от града. РИА Новости предаде, че не достига храна, а населението, което е останало в Славянск, изнемогва, тъй като 2 месеца не са получавани никакви възнаграждения.

С промените в конституцията Киев се надява да помогне за възстановяването на спокойствието на изток. Порошенко представя тези изменения ден не само преди края на примирието, но и преди страната му да подпише икономическата част от споразумение с ЕС в Брюксел.

САЩ обаче побързаха да потвърдят, че става въпрос за децентрализация на Украйна, а не за федерализация. Представителят на Държавния департамент Мари Хард заяви днес, че в руската преса съществува известно объркване относно това.

“Думата „федерален“ има много значения, особено в руско-украинския контекст, и аз искам да кажа ясно, че ние не подкрепяме това“, каза Хард.

На свой ред министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че ако Русия сметне, че споразуменията на Украйна, Грузия и Молдова за асоцииране с ЕС имат негативни последствия за зоната на свободна търговия за Общността на независимите държави, ще бъдат предприети защитни мерки в съответствие с правилата на СТО.

Западът се е заел да наложи натиск на Москва да помогне в постигането на някакво мирно споразумение в Украйна. През последните два дни се провеждат конферентни преговори по телефона с руския президент Владимир Путин.

На 25 юни Кремъл бе подложен на интензивен натиск от ЕС и САЩ да усмири сепаратистките бойци, за които твърди, че не са под негов контрол. В разговора лидерите на Франция, Германия, Украйна и Русия обсъдиха разширяване на настоящото примирие, както и освобождаването на затворници, държани от двете страни, по-разширено участие на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в постигането на мира.

Днес, след среща между американския държавен секретар на САЩ Джон Кери и френския му колега Лоран Фабиюс, Кери заяви, че Русия трябва да докаже „в следващите часове”, че предприема действия за разоръжаването на сепаратистките групи в размирната Източна Украйна.

Междувременно наблюдатели от специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна вече един месец са в плен на терористите в Донбас. Това предаде Укринформ, позовавайки се на съобщение на сайта на ОССЕ.

„30 – толкова са дните, откакто цивилни и международни наблюдатели от специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна са държани за заложници в източната част на страната”, констатира организацията и за пореден път призова за незабавното и безусловно освобождаване на своите представители.