Симеон Дянков особено активен за КТБ

Вицепремиерът и финансов министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков представи във Виена книгата си Inside the Euro Crisis. An Eyewitness Account („Кризата на Еврото. Поглед отвътре“) и приветства действията, предприети от БНБ и правителството за справяне с поставената под особен надзор от централната банка КТБ.

В интервю за изданието на българите в Австрия – БГ ГЛАС, той коментира както аферата КТБ, така и политическата и икономическа ситуация.

Представянето на книгата в австрийската столица съвпадна по време с избирането му за член на Надзорния съвет на руската държавна Внешторгбанк (ВТБ), която държи 30% от акциите на поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка (КТБ).

Новината за назначаването на Дянков дойде в деня, в който от БНБ обявиха че „ВТБ е заявила интерес за водене на разговори с БНБ за подкрепа на КТБ“. (Интервюто на изданието е със съкращения)

Какво знаете намеренията на ВТБ за подкрепа на КТБ и как оценявате ситуацията в банковия сектор в България?

Всъщност знам сравнително малко за това, първо защото решението да се влезе или да не се влезе в определен борд на публична компания като ВТБ, която е на Лондонската борса, се взима доста месеци преди това, така че наистина е съвпадение, макар че малко хора в България ще повярват на това.

Още година преди приемането ми беше ясно кога ще е следващото акционерно събрание на банката и просто се получи така, че в България вървяха, за мен доста странни и ненужни процеси спрямо КТБ.

Моята роля в борда на ВТБ е на независим член. От единадесетте члена, четирима сме такива, което означава, че ние нямаме изпълнителни функции. Участваме в различни комитети, но от нас не зависи изпълнителната политика на банката. По-конкретно аз съм в комитета за човешки ресурси и определянето на бонусите на мениджмънта на банката. Така че съм много далеч от ресурса, който отговаря за международните проекти, далеч от ресурса, който отговаря за „ВТБ-Капитал“, който всъщност е активен в България (участва в сделките за „Булгартабак“ и БТК заедно с КТБ – бел. Ureport.bg) и нямам информация по въпроса за инвестициите.

Българската банкова система вече дълги години е управлявана много добре и има доста резерви – както в БНБ, така и във Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Моето мнение, без да съм страна и да познавам напълно сегашното състояние, е че нашата банкова система без никаква помощ от Русия, Катар (вероятно има предвид Оман – Оманският фонд държи 30 на сто от капитала на КТБ и изяви желание да участва в решаването на проблема – бел. Ureport.bg), или от други страни, може да се справи с проблема с КТБ.

Има достатъчно ресурс и по-важното, достатъчно добре подготвени експерти в БНБ, които вече 20 години работят в тази област. Решението ще бъде изцяло вътрешно и без външни инвеститори. Честно казано и не мисля, че външни инвеститори на този етап могат да помогнат особено и ще бъдат толкова заинтересувани, защото те първо ще искат да видят какво е състоянието на този портфейл. За мен бъдещето е това, а и БНБ изглежда върви към това решение – със собствени средства и знания да решат проблема.

Спрямо цялата ни банкова система това е сравнително малък проблем – от гледна точка на активи и на капитал и той може да се реши без никакви външни намеси.

Говорите като политик или като експерт?!

Сега говоря като експерт, защото вече мога да си го позволя. Смятам, че е много добре за цялата банкова система и за реномето на БНБ и финансовото министерство, който и да е министър в момента, да се покаже, че този проблем може да се реши вътрешно.

След като КТБ беше поставена под особен надзор обаче и медиите и хората започнаха да правят аналогии със ситуацията през 1996 г., когато банковата ни система рухна. Причините са, че и тогава и сега управлява БСП, и че и в двата случая политиците ни убеждаваха, че всичко е наред. Могат ли наистина да се правят такива аналогии?

Не мисля. Всеки политик, така или иначе, трябва да казва, че положението е стабилно. Ако си в политиката, независимо дали министър или депутат, ти трябва да казваш, че всичко е наред. В противен случай би могъл да всееш паника, която внезапно да влоши нещата.

От тази гледна точка аз по-скоро не разбирам тези, които около кризата с КТБ започнаха да коментират, че БНБ и политиците е трябвало да реагират по друг начин. Това са моменти, в които всички политици – бивши, настоящи и бъдещи – трябва да мълчат и да оставят на националната банка да се справи с положението и чак след като реши кризата да каже какво е било действителното положение.

Разчитаме тогава на банката да e честна и нямам съмнение, че БНБ ще го направи. Нека политиците да оставят експертите да си свършат работата и да не правят излишни коментари, без да дават допълнителна информация, защото те реално я нямат тази информация.

Как ще коментирате ситуацията в България в последната една година, особено в светлината на факта, че миналата седмица МВФ за първи път от много време насам намали кредитния ни рейтинг (МВФ намали прогнозата за растежа, а Standard&Poor’s понижи кредитния ни рейтинг на 13 юни – бел. Ureport.bg)?

Нестабилна ситуация, провокирана от това, че политическата конюнктура е нестабилна. И когато политическата конюнктура може много лесно да с промени, тогава е много трудно на който и да е експерт, политик или министър да води последователна политика. Те не знаят колко дълга трябва да е тази политика и дали да правят дългосрочни планове или да мислят най-много за след месец-два.

Тази политическа нестабилност беше забравена в България за дълъг период от време. Страната дълги години беше стабилна. 4-5 правителства правителствата си изкарваха мандата, или в нашия случай почти. И внезапно сме в ситуация, в която политическата система създава нестабилност в икономиката и банковата система. За съжаление сме във време на политическа нестабилност, която изглежда ще продължи и в бъдещето.

Кой ще управлява България след следващите избори?

Честно казано на този етап не завиждам на следващите управляващи, които и да са те. На този етап изглежда, че ГЕРБ значително увеличава разликата си спрямо другите партии, но не им завиждам.

Ние действително работихме в тежка обстановка, но параметрите бяха ясни. Знаехме, че отвън ще има удари – Гърция, Брюксел – някои от тях бяха неочаквани, но вътрешно ние знаехме какви са проблемите, или поне няколко месеца, след като влязохме в управлението ни станаха ясни.

А сега в няколко ресора има натрупани проблеми, които даже не е ясно колко са големи. Но се знае, че са много по-големи, отколкото преди една година.

В интервюто Дянков споделя, че не го търсят от България за съвети, отново припомня за реформите, които е извършил кабинетът на ГЕРБ и заслугите за финансовата стабилност. В книгата си той анализира причините за кризата, проследява събитията зад вратите на ЕКОФИН и предлага решения за намаляване на бъдещи рискове.

Странно е, че коментира събития на ЕКОФИН, тъй като е известно, че той пропускаше повечето от заседанията на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси, където се събираха колегите му от общността и предпочиташе да изпраща заместници. Дянков ще се запомни като експерта, който не позна гръцката криза, обяви като приоритет влизането на България в еврозоната, а в един момент предрече, че до 6 месеца няма да я има.