Ще играе ли Иран с кримската карта в Ирак

Снимка: EPA/БГНЕС

Нито една страна не е по-заплашена от Ирак от засилването на екстремистката групировка Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ).

Иранските власти вече обещаха да защитят шиитското правителство на съседите, но за момента са далеч от предприемането на истинска интервенция.

Усещайки опасността от увеличаване на иранското влияние в региона, страните от Персийския залив се обявиха против всяка външна намеса в делата на Ирак.

Въпреки това международни доклади показват, че сунитските бунтовници от ИДИЛ са на броени километри от столицата Багдад. Анализаторът на изданието за Азия The Diplomat – Закари Кек, твърди, че е много малко вероятно те да опитат да превземат града.

Той отбелязва, че досегашните успехи на групировката в Северен Ирак са били постигнати с използването на класически партизански похвати, като засади на отделни иракски части.

Това е принудило голяма част от гарнизоните в тези райони да изоставят постовете си и е създало възможност на ИДИЛ да ги превземе необезпокоявано. Друг важен фактор е, че там групировката се подкрепя от местното сунитско население.

Войските на иракското правителство и шиитските милиции не биха изоставили Багдад, нито местните шиити биха приели контрола на ИДИЛ без сериозна съпротива, с която екстремистите едва ли ще успеят да се справят.

Въпреки това, ако събитията в столицата се развият негативно, Иран ще бъде принуден да се намеси. Първоначално това би се случило с помощ, която няма да е така явна, но впоследствие – с военна сила.

Поради географските особености на местността, границата между Ирак и Иран е онази част от страната, където е лесно да бъде осъществен пробив. Това дава възможност за силна намеса на Иран, но и крие рискове, в случай че армията й се окаже слаба.

Географските факти са често припомняни на Иран, а последният такъв случай бе нахлуването на Саддам Хюсеин в страната през 1980 г., което предизвика 8-годишна война, отнела живота на поне 1 млн. души.

Иранско-иракската война е все още неизличима в спомените на иранците и може да бъде сравнена с руската памет за Втората световна война.

Ако бъде позволено на антишиитски фанатици да поемат властта в Ирак, това ще е огромен риск не само за сигурността на Иран, но и удар по легитимността на управляващите в ислямската република.

Точно заради това Иран не би позволил на ИДИЛ да превзема съседен Ирак и несъмнено ще предприеме военна намеса, много преди това да се случи. Страната винаги е опитвала да оправдава външната си политика като справедлива пред международната общност.

Макар повечето нации да практикуват това в определена степен, Иран е особено обсебен от справедливостта (по начина, по който я възприема) заради особената природа на революционния си режим.

Техеран вече започна дипломатическата подготовка за своята военна интервенция в Ирак. В телевизионно обръщение президентът на страната Хасан Рохани заяви, че Иран няма да се поколебае да защити светите храмове в Кербала, Наджаф, Кадхимия и Самара от убийците и терористите.

С други думи Иран реши да изиграе картата с Крим в съседен Ирак.

Въпреки че Рохани заяви, че целта на бъдещата намеса е предпазването на шиитскита храмове в Ирак, това е една малка стъпка към оправдаването й със защита на шиитското население в страната.

Ако Иран реши да изпълни заплахата си и се намеси, за да предпази иракските шиити, САЩ ще бъдат изправени пред главоблъсканица. От една страна в техен краткосрочен интерес е Иран да укрепи иракското правителство и заедно да сразят ИДИЛ. От друга страна Америка открито се противопостави на руската интервенция в Крим, целяща да предпази етническите руснаци и не иска да види затвърждаването на путиновия прецедент в Близкия Изток.

Съществуват и множество допълнителни възможности за използването на прецедента. Например много от страните от Югоизточна Азия имат дълга история на кръвопролитни конфликти с местното население от етнически китайци.

Китай може да се намеси, за да предпази етническите китайци, дори самите те да са против участието на Пекин.

Както стана ясно от гражданската война в Шри Ланка, Индия също може да използва задължението да брани своите като предпоставка за интервенция в Южна Азия.

Самият Близък Изток е достатъчно узрял за бъдещи „кримски сценарии“. Ако веднъж Иран изиграе кримската карта, не е трудно да си представим, че страната може да се намеси в близки държави като Бахрейн или Саудитска Арабия, в случай че недоволството на местните шиити се посрещне със сила от управлението.

Именно заради това САЩ, които, освен че имат краткосрочни интереси в Ирак, но са и държава, която се опитва да налага световни норми, ще бъдат изправени пред сериозен избор през следващите месеци.

За радост иракското правителство най-вероятно ще притъпи офанзивата на ИДИЛ, още преди необходимостта от действителна намеса на Иран.

Много е вероятно обаче Иран да избегне провокирането на допълнително сектантско напрежение в региона, а това става ясно и от публикацията на Хасан Рохани в Twitter, в която той казва: „Сунитите, шиитите и кюрдите в Ирак трябва да са готови да преборят тероризма #солидарност“.