България затяга забраната за ГМО царевица

Правителството ще обсъди днес проекторешение, внесено от земеделското министерство, с което се затяга забраната за отглеждане на генетично модифицирана царевица MON 810 на територията на България.

Точката е в дневния ред, като се предлага изменение на решение 56 на МС от 2011 г., което забранява отглеждането й. Министерството на земеделието и храните се кани да внесе проекторешението от няколко месеца, тъй като категорично е за забраната за отглеждане на ГМО царевица в България.

След продължителни дебати в европейските институции относно допускането в страните-членки на отглеждането на генно-модифицирана царевица (ГМО царевица), казусът стигна до Съда на ЕС, който постанови, че забраната за употреба или пускане на пазара на генетично модифицирани организми като царевицата MON 810, разрешени по-специално като семена за засяване, не е правно регламентирана.

В края на 2013 г. ЕК прикани България да отмени забраната за отглеждането на ГМО царевица с мотив, че забраната е с неправилно правно основание. В началото на 2014 г. ЕК информира България, че предстои стартирането на процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС. В тази връзка Министерството на земеделието и храните подготви проект за Решение на МС за изменение на Решение 56 на МС от 3 февруари 2011 г. за забрана на отглеждането на генетично модифицирана царевица MON 810 на територията на България.

С предложения акт се цели промяна на правното основание по наложената през 2011 г. забрана, като същата няма да бъде отменена, заяви по-рано министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков. В проекта на доклад е мотивирано предложението с промяна в правното основание категоричната забрана за ГМО царевица в България да остане в сила.

Поддържането на чист генофонд и генетични линии на български сортове царевица, наличието при използване на ГМО царевица на рискове, свързани с нарушаване на биоразнообразието на страната, и заплахи за селектираните местни сортове царевица и изменения на генетичния фонд на царевицата в страната са част от аргументите на Греков.

„Местните сортове са ценен източник на генетична изменчивост. При отглеждане на генно модифицирана и конвенционална царевица (хибрид или местен сорт) на разстояния една от друга по-малки от предвидените в сега действащия закон за ГМО, съществува теоретичен риск популацията от конвенционална царевица да бъде генетически „замърсена“ с трансген от ГМО царевица“, смята проф. Греков.