Брюксел. Старата игра със старите играчи

Европейският парламент (в Страсбург). Снимка: EPA/БГНЕС

Съотношението на силите в новия състав на ЕП е същото, както по време на предишния мандат на законодателното събрание. Равнопоставено присъствие на „големите“ и „малките“ традиционни политически групи, и приемлива организирана представителност на „екзотичните“ тенденции и течения, добили популярност с последния вот в държавите-членки. Един коментар на Благовест Бенишев за стария състав на новия европарламент.

Въпреки големите очаквания, помпозните речи и цялостното пъчене на европейски политици от всякакъв сой и калибър преди и по време на предизборната кампания за Европейски парламент, на броени дни от формалното начало на новия мандат на законодателното събрание, „новата“конфигурация на силите в него съмнително напомня за старото статукво.

Макар и със съкратена разлика в местата между консерваторите от ЕНП и социалдемократите от ПЕС, двете големи групи запазват доминиращата си роля в новия състав на ЕП. И не само това. Около тях са „старите познайници“ – либералите от АЛДЕ и „Зелените“ (с освежени състави) – които остават в позицията на вечни балансьори в център-лявото на европейския амфитеатър.

С много „кръв, пот и сълзи“, „черният звяр“ на британската политика Найджъл Фараж успя да сформира повторно своята фракция – Европа на свобода и демокрация. За сметка на западноевропейското крайно дясно обединение, водено от Марин льо Пен, които все още изпитват затруднения в намирането на достатъчно съмишленици, за да покрият изискванията на ЕП за политическа група (минимум 25 евродепутати от най-малко 7 държави-членки).

Голямата изненада се оказва политическото струпване, което генерираха британските консерватори, в лицето на групата на Европейските консерватори и реформисти, които не само „отвлякоха“ голяма част от досегашните съратници на Фараж – като датските и финландските евроскептици – но и практически се превръщат в третата най-голяма политическа фракция в ЕП, пред либералите. Със или без Николай Бареков.

На практика обаче, съотношението на силите в новия състав на ЕП е същото, както по време на предишния мандат на законодателното събрание. Равнопоставено присъствие на „големите“ и „малките“ традиционни политически групи, и приемлива организирана представителност на „екзотичните“ тенденции и течения, добили популярност с последния вот в държавите-членки.

Разбира се, клоунадата, която са способни да (и със сигурност ще) си устройват помежду си различните политически идейни гладиатори по време на предстоящите пленарни сесии ще е традиционно „на висота“.

Големите страхове, че възходът на популистките и евроскептични движения, които генерираха сериозни политически трусове в голяма част от държавите-членки (България, включително) с изборите за ЕП, ще повлияят разрушително на европейския механизъм, изглеждат като отминал среднощен кошмар.

Едновременно с това, местни наблюдатели говорят за сериозни разриви, настъпили последните месеци преди изборите между отделни национални делегации в двете „големи“ групи, които предполагат трудни отношения в перспектива, и оттам сложни политически консенсуси в бъдеще.

Видимо обаче, Съветът ще е основното поле, на което в следващите дни и седмици ще се играе шахматната партия (или ако предпочитате, търговията с коне) между 28-те за разпределението на ключовите позиции в ЕС за следващите пет години – председател на ЕК, президент на Съвета и Върховен представител по външната политика. Най-вероятно в рамките на обща сделка между страните-членки, която ще включва и постовете на европейски комисари.

Президентът на ЕП също ще е част от „пакетното“ споразумение, най-вероятно подобно на досегашната ситуация – по половин мандат (2,5 години) между ПЕС и ЕНП.

На цялата тази типична задкулисна схема залагат актуално и водещите политически семейства в ЕП, преди да започнат разпределението помежду си на председателските места в парламентарните комисии, делегации и пр. след формалното сформиране на новия Европейски парламент.

При всички положения Брюкселският спектакъл в следващите седмици ще е с много действия, на много сцени. И почти всички предсказуеми.