Пътят на инките стана част от културното наследство на света

Общността аймара в Боливия е разположена върху част от Пътя на инките. Снимка: ЕPA/ БГНЕС

Пътна система, построена от инките, бе включена в списъка на световното културно наследство от ЮНЕСКО, предаде BBC. Пътищата, наречени Кхапак Нян (в превод Великият път на инките или Главният път на Андите), са изграждани в продължение на 2000 години и минават през шест съвременни южноамерикански страни.

ЮНЕСКО описва пътната системата като уникално постижение на инженерната мисъл, което трябва да бъде реставрирано и запазено. Включването на обекта в списъка ще позволи да се наберат средства за неговото съхранение, реставрация и развиването му като туристическа дестинация.

Решението пътищата да бъдат включени в списъка на световно културно наследство бе взето в катарската столица Доха. Там членовете на Комитета по световното наследство на ЮНЕСКО се събраха, за да обсъдят включването на 40 културни и природни обекти в списъка.

Пътищата на инките са построени на най-различни места, свързващи жителите на Андите с плодородните долини, гори и пустини, и са използвани от испанците, когато са пристигнали в Южна Америка през 16-и век. Маршрутите са използвани предимно за търговия и отбрана.

На всеки 7 километра по Пътя на инките е имало пропускателен пункт, наречен пукара, чрез който се е контролирал трафикът на хора, а на всеки 21 километра е имало странноприемница, наречена тамбо, смятат историците.

Вече 7 години група археолози работи по възстановяването на участък от Пътищата на инките в Сиенегия. Този участък се намира в долината Лурин, южно от Лима, в Перу. Името му е Хуайкан и е ползван от инките, за да стигнат до светилището Пачакамак – най-значимият културен център на тихоокеанското крайбрежие, където се е намирал Храмът на Слънцето.

Пътят обхваща около 30 000 км от днешна Колумбия на север до Аржентина и Чили на юг, през Перу, Еквадор и Боливия, които обединиха усилията си, за да наклонят везните в полза на творението на инките.