Още само месец - и бетонът ще залее морето

Още само месец – и бетонът ще залее морето

Вие съгласни ли сте цялото българско Черноморие – от Дуранкулак до Резово, да стане защитена (от строителни безобразия) територия и оттук нататък строежите по крайбрежието да минават през иглени уши? Това е централният въпрос в тазседмичните дискусии по морето, а поводът е изработеният от екоминистерството проект за национален парк “Българско Черноморие”, чиито обществени обсъждания вече текат – преди два дни в област Бургас, днес във Варна, утре в Добрич. Хотелиери и собственици на земи си късат ризите, че държавата иска да погребе частната инициатива по морето, а природозащитниците корят екоминистерството, че е претупало проекта, оставяйки част от най-апетитните части от брега извън парка. А междувременно в суматохата тихомълком изтича 1-годишният мораториум за строителство по морето, наложен от парламента с идеята да бъде наследен от защитена територия с правила и забрани.

Докато забраната е в сила, във всички държавни земи в 2-километровата челна зона на Черноморието е забранено строителството, промяната на предназначението, продажби и други разпореждания. А както личи по инициативата на кабинета да продава ударно държавни имоти по морето, управляващите едва ли се канят да го удължат. Мораториумът е в сила до 19 юли. А после?

Парк “Да замажем очите на екоактивистите”

Идеята за парк, който да защити от инвестиционен апетит малкото останали диви плажове се роди в началото на 2013 г. в разгара на скандала “Дюнигейт”, когато се оказа, че е продала имот с пясъчни дюни в Несебър и дюните се разорават за строеж на квартал, одобрен за отрицателно време – напук на закона (този за устройство на черноморското крайбрежие), който гласи, че пясъчните образувания са държавна собственост и върху тях не трябва да се прави нищо.

Тогава групата екоорганизации “За да остане природа в България” призова за създаването на такъв парк, а БСП, тогава все още в опозиция, во главе с лидера си Сергей Станишев прегърна идеята.

И след като дойде на власт се наложи да изпълни обещаното за Иракли, Карадере, къмпинг Корал, Камчийски пясъци, Дуранкулашкото езеро, Шабленската тузла и другите още незастроени места по морето. Мораториумът бе внесен лично от Станишев и от покойния Димчо Михалевски и изисква до изтичането му държавата да вкара в кадастъра всички плажове и дюни по крайбрежието, с цел да не се допускат повече “Дюнигейт”-ове, а екоминистерството да изработи проект за цял морски парк по българското крайбрежие.

И така, проектът е готов. Той е дело на екип от Българската академия на науките и предвижда национален парк, прострян на малко над 520 квадратни километра. В така написания проект делът на частната собственост е минимален (около 1%, близо 4 квадратни километра), а държавната и общинска собственост (публична, частна и съсобственост) заемат над 95%.

От екоминистерството вече обявиха, че може да се наложи отчуждаване на терени и предвид пазарните цени на имотите тези близо 4 милиона квадрата биха излезли солено на бюджета. Но в проекта има друг, по-голям проблем:

местата, заради които бе предложен паркът, са извън него.

Това личи от картите на проекта, публикувани от екоминистерството. Например в местността “Камчийски пясъци” от територията на проектопарка са извадени два големи парцела – кой знае в чий интерес.

На Карадере паркът включва само плажната ивица, която по Конституция е защитена и оставя огромно бяло поле за действие там, където инвеститорът “Мадара груп” от години се кани да строи, по архитектурния проект на арх. Георгий Станишев, братът на лидера на левицата. На Иракли земите около река Вая, към които е устремен строителният апетит, също са извън парка.

Същото е и на къмпинг Корал, където плажът влиза в парка, но огромната площ зад него, нарочена за курорт от испанския инвеститор “Ибердрола инмобилиариа”, не влиза. Така извън парка остават и находищата на ценното блатно кокиче, които изобилстват зад плажа на Корал и които до 2003 г. бяха защитена територия, но екоминистерството после я премахна с аргумент, че кокичета няма. Оттогава всяка пролет екосдружения снимат стотиците кокичета в блатата и пишат писма до екоминистерството с искане да ги обяви наново за защитена местност, но отговор няма.

На север Дуранкулашкото езеро, където всяка зима долита цялата световна популация на червеногушите гъски, влиза в парка само наполовина – част от пясъчните дюни (по закон недосегаеми, поради което логично следва да са в парка) са оставени извън парка. Кой знае защо, така е и при шабленската тузла.

На юг, около Резово, пък екоактивистите твърдят, че извън парка остават терени на депутата от ДПС Йордан Цонев, който има къща в селцето и на архитект Калин Тихолов, също свързан с ДПС – несбъднатият министър на инвестиционното проектиране (и автор на устройствения план на Царево, вече отменен заради наказателна процедура от Брюксел, който предвиждаше хиляди декари нови хотели по южното Черноморие).

За и против. А часовникът тиктака

И частните инвеститори (като Национална асоциация “Българско Черноморие”, в която влизат хотелиери и собственици на земи по морето) са против проекта (категорично и принципно), и екоактивистите (в конкретния му вид). Групата “За да остане природа в България” обяви, че тези дни ще внесе в министерството редактиран вариант за обхвата на парка. Екоактивистите изтъкнаха още недъзи на проекта: че включва населени места, което е нонсенс; че не включва акваторията на Черно море, а уж идеята е паркът да пази и биоразнобразието; че се припокрива с вече съществуващи природни паркове – като парк “Странджа”, което ще внесе допълнителна юридическа олелия около учредяването на новия парк. И заключиха, че намерението на министерството е било да направи проекта толкова ялов, че да предизвика хаос и недоволство, и да потъне в коша или чекмеджетата.

В Бургас преди два дни инвеститорите саботираха общественото обсъждане и с викове и скандирания провалиха дискусията, без експертите от министерството да могат да се изкажат. Същото се случи и днес във Варна, където залата за обсъждането в областната администрация се оказа твърде тясна за интереса към него. След кратка размяна на реплики между Михаил Михайлов, шеф на дирекцията за защитените територии в ековедомството (Национална служба за защита на природата) и Кирил Войнов, бивш шеф на пожарната а сега председател на сдружението “Национален екофорум” (на страната на инвеститорите), дискусията отече.

Вероятно същото предстои и утре в Добрич. Същата препирня явно предстои и в парламента, където екоминистерството трябва до 19 юли да внесе предложението за парка.

Но времето си тече и мораториумът си изтича. И вероятно в морските общини и областните администрации търпеливо чакат датата 20 юли купища заявления за строителни разрешения, за покупка на някой държавен терен и т.н. И ако след 19 юли няма забрана за строителство под някаква форма – временен мораториум или парков режим, в лятната пауза между сегашното управление и бъдещото ще се вдигне такава инвестиционна пара, че до есента всички нови строителни визи и рушвети за катализиране на административния процес ще са раздадени. И новата власт, която и да е, за пореден път невинно ще свие рамене: c’est la vie и законът, късно е да спрем бетона.