ЕС и САЩ заемат настъпателна позиция за Украйна, Русия е на ход

Снимка: EPA/БГНЕС

САЩ и Европейският съюз ще представят краткосрочен план за финансова помощ на Украйна. Това стана ясно след международната конференция за сигурност в Мюнхен в края на миналата седмица, на която американски, европейски и руски висши дипломати обсъдиха кризата в страната. По време на конференцията външният министър на Русия Сергей Лавров си размени нападателни думи с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и държавния секретар на САЩ Джон Кери. Лавров обвини Запада, че налага демокрация чрез насилствени протести, а Расмусен му отговори, че “Украйна има право сама да решава кой да я управлява”. Най-остър бе Кери, който каза: “Ние виждаме една тревожна тенденция. В много части на Източна Европа и Балканите волята на гражданите е стъпквана от корумпирани и олигархични практики“.

Решението на ЕС и САЩ е с цел да контрира натиска от Москва, която миналата седмица предупреди украинците, че може да замрази отпускането на траншовете от обещаните 15 млрд. долара помощ, докато не бъде сформирано новото правителство.

В интервю за „Уолстрийт джърнъл“ външният министър на ЕС Катрин Аштън заяви, че сумата за Украйна няма да е малка и няма да съдържа условие първо Киев да подпише дългосрочно споразумение с МВФ. Условията за отпускането на средствата ще са обвързани с провеждането на икономически и политически реформи в Украйна.

ЕС и САЩ целят да убедят президента Виктор Янукович да предприеме политически промени, между които назначването на експертно правителство, намиране на мирен изход от кризата и постигане на някакъв компромис между Янукович и неговите противници. Аштън заяви, че не настоява за предсрочни президентски избори и че украинският народ сам трябва да реши дали иска гласуването за държавен глава, което редовно се пада през 2015 г., да се изтегли по-рано.

Въпреки размириците украинският президент все още се ползва със сериозна подкрепа в страната. Според социологическо проучване от този уикенд той ще има преднина пред другите кандидати на президентските избори с около 20 на сто от гласовете.

Янукович, който миналия четвъртък обяви, че излиза в болнични, ще се върне на работа днес след няколкодневен престой в болнично заведение заради остро респираторно заболяване, съобщи Интерфакс. Критици на президента изразиха съмнения относно болестта му и заявиха, че е извинение, за да се оттегли за малко от кризата. Въпреки заболяването, той продължи да подписва документи, включително отмяна на закони, ограничаващи правата на протестиращите и условна амнистия за десетки арестувани по време на демонстрациите.

Извън рамките на конференцията в Мюнхен зам.-държавният секретар на САЩ, отговарящ по европейските въпроси Виктория Нуланд, се срещна с представители на украинската опозиция. Нуланд е разказала за мерките, които се прилагат и планират от страна на САЩ и ЕС. Те са в тесен контакт с представителите на гражданското общество в Украйна и „конструктивно настроените представители на украинските власти за намиране на политически механизми, насочени към прекратяване на ескалацията на насилие и съдържателен политически диалог”. След срещата лидерът на партия „Баткивщина” Арсений Яценюк каза: „Ясно заявихме, че сме готови да формираме правителство, в което народът ще вярва и с което ще работят западните партньори. Сами ще формираме правителство и ще поемем отговорност за случващото се”.

Нуланд и Аштън възнамеряват да посетят Украйна следващата седмица.

Междувременно стана ясно, че по време на антиправителствените демонстрации в Украйна са изчезнали общо 36 протестиращи, предаде „Обозреватель”, позовавайки се на активисти от „Евромайдан SOS”. Издирват се хора в различни градове на страната. От 16 януари до този момент в организацията са постъпили съобщения за 129 изчезнали. Сред изчезналите бе 35-годишният Дмитро Булатов, който бе похитен от непознати лица и измъчван в продължение на седмица. В петък той отлетя за лечение в европейската страна Литва. Това се случи след интензивните преговори със западни дипломати, които се противопоставиха на повдигнатото срещу него съдебно обвинение в „масови безредици“ и опита на полицията да го арестува в киевската клиника. „Без подкрепата на Европейската общност това нямаше да се случи“, заяви опозиционният лидер Виталий Кличко и добави:“Международният натиск ни дава шанс да се борим за свобода в Украйна“.

Днес украинският парламент ще обсъди заплахата от радикализъм в страната. В разговорите ще вземат участие парламентаристи от ЕС и САЩ и упълномощени активисти за човешките права. Участниците в заседанието планират да призоват замесените в конфликта страни да се опитат да изгладят противоречията.