МВФ вини политическата криза у нас за слабия растеж

Премиерът Пламен Орешарски и министърът на финансите Петър Чобанов по време на откриването на академичната година в УНСС. Снимка: БГНЕС

Вътрешната политическа несигурност и ефектът й върху реформите и инвестициите остава основна заплаха за икономическия растеж на България. Това се твърди в анализ на Международният валутен фонд (МВФ), подчертаващ негативното влияние на сегашната криза в страната, съобщи Reuters.

Според МВФ българското правителство изглежда на ръба на срива след слабите резултати на управляващата партия БСП на изборите за Европейски парламент през май, а до края на годината се очакват и предсрочни парламентарни избори.

Това може да подкопае растежа, тласкан от засилващото се вътрешно търсене и по-доброто усвояване на средства, предоставени от Европейския съюз, посочва МВФ.

Фондът очаква все пак икономическият растеж най-бедната страна в ЕС през тази година да бъде 1,6 на сто спрямо 0,9 на сто през 2013 година.

МВФ определя зависимостта на България от руските енергийни доставки като потенциален риск. Трудните преговори между Русия и Украйна за цената на газа могат да подпалят нова енергийна война, допълва Ройтерс.

Малката и отворена икономика на страната среща затруднения да се върне бързо към растежа отпреди световната финансова криза, започнала през 2008 година.
Чуждестранните инвестиции също рязко са намалели, а безработицата остава висока, смятат от фонда.

МВФ, който приключи наскоро мисия в София, е на мнение, че остават значителни рискове в очакванията на правителството за приходите. Ограниченията на разходите имаха за цел да задържат бюджетния дефицит на равнище 1,8 процента от БВП, отбелязва МВФ.

В по-дългосрочен план МВФ призовава България да коригира временното замразяване на пенсионната възраст, подчертавайки „значителните дългосрочни предизвикателства за държавните разходи“, които ще възникнат поради застаряващото и намаляващо население.

„Ускореният растеж, създаването на работни места и уеднаквяването на доходите с партньорите от ЕС ще изискват по-бърз напредък в решаването на критичната институционна и дълбока структурна липса на гъвкавост“, се казва в съобщението на Фонда.

В това отношение експертите смятат, че от ключово значение са усилията за укрепване на човешкия капитал, справянето с недостига на инфраструктури, облекчаването на условията за бизнес и намаляването на корупцията и връзкарството, включително чрез независима регулация и одит, както и мерки за засилване приложението на законите.