Как футболът започна да печели милиарди

Снимка: EPA/БГНЕС

Световното първенство по футбол в Бразилия започва днес, но много хора все още нямат представа каква е историята на най-обичаната игра.

Дори ако сте футболен запалянко, вероятно познавате само футбола от близкото минало. Малцина обаче знаят, че това е спорт с дълго, брутално и изключително интересно минало.

Представяме ви една история за това, как заниманието на грубоватите селяни се превръща в индустрия за милиарди.

Първите следи от футбола датират далеч назад във времето. Още древните гърци са практикували игра, наречена фаининда, в която състезателите хвърляли и хващали топка.

Спортът е предшественик на римския харпастум, където малка твърда топка се хвърля сред тълпа от играчи, разделени на два отбора.

През 9 век британски монах записва как всяка година младежи от Лондон “се втурват по поляните и играят популярна игра на топка”.

За разлика от изисканите занимания, тази игра не изисква специална екипировка, което я прави достъпна за всички обществени слоеве.

Футболът на тълпите

Първата недвусмислена препратка към футбола в Англия е призив за запазване на мира в Лондон от 13 април 1314 г. В него се описва огромната врява в града, предизвикана от боевете между тълпи, ритащи топки по ливадите.

Този вариант на играта е бил изключително опасен и дори смъртоносен. Тази информация се потвърждава от записки, според които през 1321 г. един от играчите умира, след като пада върху нож на свой съперник.

Въпреки серията от кралски укази, които забраняват на работниците да играят с топка, тази “популярна, неприятна и безсмислена игра”, се разраства все повече.

Футболът се оказва толкова забавен, че се разраства в цяла Англия и предизвиква властите в Лондон, Манчестър, Гримсби и Клитъроу да забранят играта по улиците заради страх от изпочупване на прозорците.

През 18 век започват да се оформят правилата, които познаваме днес. По време на един от мачовете се стига до договорка играчите да не се бият помежду си. В друг мач в Дичингам през 1741 г. за пръв път се включва съдия, който да разрешава споровете между двата отбора.

До края на века членове на аристокрацията започват да организират футболни мачове, за да създадат по-здравословна среда за работниците си. Победителите в турнирите получават шапки, а загубилите чорапи.

Правила на обществените училища

В края на 18 и през 19 век засилването на обществения ред, по-строгата работна дисциплина и урбанизацията нанасят тежък удар на много популярни традиции в Англия, включително и футбола.

Въпреки че продължава да се практикува по турнири, традиционната игра е в упадък. В същото време в държавните училища, където в продължение на години футболът се смята за “спорт за работници от фабриките”, започват да се оформят правилата на игрите с топка.

След няколко опита за съчетаване на различните правила, през 1863 г. Кеймбридж излиза с общ правилник, който е възприет от Футболната асоциация, създадена по-късно през годината.

Страст и професионализъм

Разрастването на Футболната асоциация в края на 19 век е изумително. Аматьорските клубове често са свързани с фирми или местни църкви, но в повечето случаи представляват кварталите на индустриалните градове от Северна Англия. През 80-те години на века само в Ливърпул се състезават над 100 клуба.

Много отбори създават свои игрища между фабриките и жилищата на работниците, като по този начин привличат местните общности.

До началото на 20 век повечето големи градове имат поне по два големи отбора, предизвикващи местни съперничества, които често водят до сблъсъци между стотици екзалтирани запалянковци.

Особено силни са страстите, основани на религиозните различия в Шотландия. След новогодишните първенства в Глазгоу през 1909 г. избухва масов бой между 6000 фенове на “Селтик” и “Рейнджърс”, които са вбесени от равенството между двата отбора.

Жестоката конкуренция започва да движи спорта към професионализация. Жадни за успехи на терена, отборите започват да привличат играчи от все по-далеч, за да реализират амбициите си. Добрите отбори продължават да са съставени главно от местни играчи, но феновете все повече започват да се асоциират с цветовете на отбора, а не със състезателите.

Професионалните футболисти са възприемани като герои на работническата класа и са доста добре платени. През 1931 г. максималната годишна заплата на футболист (включваща бонусите) е около 400 британски лири. Тази сума е в пъти по-висока от средната заплата на индустриален работник. Трансферните суми също растат стремглаво.

През 30-те години на миналия век футболът все още се смята за евтино забавление, но и като голям бизнес, създаващ все по-голяма заетост. Търсенето на новини започва да създава спортни ежедневници, а нуждата от храна и напитки по време на мачовете стимулира местния бизнес. Тогава започва и златната епоха на спортните залози.

Освен всичко това, в спорта започват да навлизат и рекламите. Финалистите на Купата на Футболната асоциация през 1934 г. рекламират памучни панталони и вакса за обувки, а до началото на Втората световна война Times описва футбола като “национална индустрия”.

Златата ера

В следвоенния период се наблюдава все по-голяма пропаст между богатите и бедните отбори, а успехът на шампионите не се мери толкова с играта на футболистите им на терена, а с представянето им на стоковата борса.

Клубовете започват да привличат за мениджъри и чужденци и купуват играчи от всевъзможен призход. В последствие към тях се присъединяват и отборните лекари, диетолозите, спортните психолози и PR отделите.

Играчите вече са знаменитости с агенти и лични асистенти. Най-добрите печелят само за седмица повече, отколкото премиерите печелят за година и повече, отколкото медицинска сестра би изкарала за цял живот.

Спектакълът, който наблюдаваме ни се представя по все по-детайлно, а това от своя страна увеличава интереса на феновете до безпрецедентни нива.

Футболът никога не е бил толкова добре, но все още остават въпроси за бъдещата посока на играта. Някои смятат, че балонът на индустрията рано или късно ще се пръсне. Според други, едва шепа клубове ще успяват да печелят местните и европейските трофеи.

Финансовият феърплей, прокламиран от Мишел Платини се доказа като беззъба мярка. Това далеч не е изненада, предвид огромните финансови интереси.

И сега какво? Липсата на таван на заплатите и неограничените трансферни суми означават, че нищо не може да спре най-богатите клубове да продължават да купуват не само утвърдените звезди, но и много от младите таланти на конкурентите си.

Щом най-добрият индикатор за бъдещото класиране на отбор е бюджетът му за заплати, значи любимата на милиони фенове игра бавно, но сигурно се превръща в спорт, по-предвидим от всякога.