Египет осъди активисти на Арабската пролет на 15 години затвор

Активистът Алаа Абдел Фатах малко преди да го арестуват. Снимка: EPA/ БГНЕС

Египетски съд осъди задочно 25 активисти на 15 години затвор по обвинения за участие в незаконен протест. Това е поредният съдебен процес, смятан за репресия срещу ислямистите, откакто армията свали президента Мохаммад Морси от поста през юли м.г. и пое властта в страната.

Сред обвиняемите бе и видният активист Алаа Абдел Фатах- едно от главните действащи лица на протестите през 2011 г., част от “Арабската пролет”, които свалиха президента Хосни Мубарак. Активистът бе арестуван през ноември м.г. и обвинен в участие в незаконен и насилствен протест.

Фатах бе пуснат под гаранция през март, но не присъства на съдебното заседание в полицейската академия на Кайро, за да чуе присъдата си.

Въпреки това, той и други двама обвиняеми бяха арестувани пред сградата веднага, след като решението бе обявено, разказва адвокатът и баща му Ахмед Сейф пред AFP.

Десетки млади активисти бяха арестувани през последните няколко месеца за нарушаване на спорен закон за забрана на всички протести, освен тези, разрешени от полицията.

През април апелативен съд потвърди присъди от три години лишаване от свобода за трима други видни активисти, включително основателят на младежкото движение “6 април” Ахмед Махер, обвинен в нарушаване на същия закон.

От свалянето на Морси насам правителството насочва влиянието си срещу ислямистките му поддръжници. В резултат на тези репреси при улични сблъсъци са убити над 1400 души, а най-малко 15 000 са хвърлени в затвора.

Партията “Мюсюлмански братя”, към която Морси принадлежеше, бе забранена, а новоизбраният египетски президент Абдел Фатах ас-Сиси заяви, че няма да има амнистия за членове на организацията.

Морси бе признат за виновен по обвинение в присвояване на обществени средства и бе осъден на три години затвор.

В края на април т.г. египетски съд осъди на смърт 683 ислямисти по обвинения за организиране на атака над полицейски участък в Миня през 2013 г. Сред тях попадна и лидерът на „Мюсюлмански братя“ Мохамед Бади.