Плевнелиев върна закона за МВР с пакет забележки

Президентът Росен Плевнелиев
Снимка: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев наложи вето на част от новия Закон за Министерството на вътрешните работи. В мотивите си държавният глава посочи, че обществото трябва да чуе задълбочени аргументи от парламента кое налага всяка от законовите промени и какво ще струва тя на данъкоплатците.

Кой да назначава главния секретар на МВР

Сред върнатите за преразглеждане текстове очаквано е и разпоредбата, с която “се отнема съществувалото повече от 20 години правомощие президентът да назначава главния секретар на МВР” и главсекът става избор на изпълнителната власт.

“Така президентът ще бъде лишен от механизъм да възпира назначаването на неподходящи фигури на висшата професионална длъжност”, се казва в мотивите на Плевнелиев. Според него, като гарант за спазванена правата и свободите на гражданите, президентът трябва да запази ролята си за защита на обществените интереси в областта на националната сигурност.

Новият закон предвижда главният секретар да е с мандат от 5 години – по-дълъг от правителствения. Според Плевнелиев, е недопустимо да няма регламент за предсрочно прекратяване на мандата му – в случаи на “тежко нарушение или при системно неизпълнение на служебните задължения, както и при извършването на действия, които накърняват престижа на министерството”. “Този дефицит може да превърне мандатността от гаранция за независимост в средство за злоупотреба с власт”, аргументира се той.

Може ли МВР да премълчава обществена информация

Някои от разпоредбите на новоприетия закон създават предпоставки за нарушаване на конституционно защитеното право на достъп до обществена информация, смята още Плевнелиев. Той визира новото правило, че при отказ за предоставяне на информация МВР може да посочва само правното основание за отказа и не е длъжно да обясни фактическото основание.

По Конституция и по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), институциите са длъжни да предоставят информация на гражданите и ограничаване на това им право може да се допуска само по изключение.

“Въвежда се и възможност за мълчалив отказ по заявления за достъп до информация. В своята практика обаче Върховния административен съд приема, че не бива да се допуска мълчалив отказ за предоставяне на информация от органите на власт и техните администрации”, се казва в мотивите на ветото.

Кой и как може да следи и записва заподозрени?

Друга част от новия закон, която Плевнелиев връща за ново обсъждане, касае възможността при оперативно-издирвателна дейност органите на реда да изследват поведението на лица и групи в “контролирана среда”.

В закона обаче липсва яснота що е „контролирана среда“, кой и как може да поставя граждани в такава и какви ще са последиците от изследване на поведението им, посочва президентът.

“Липсата на яснота относно този метод крие рискове от накърняване на основни права и свободи на гражданите. Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи”.

Другите основания на Плевнелиев за връщане на закона са: липса на финансова обосновка за подобряване на социално-икономическото положение на служителите на МВР (декларирано в закона, но не подкрепено с конкретика); разделяне на полицията в две звена – криминална и охранителна без задълбочен анализ за недостатъците в досегашните структурни промени в министерството; въвеждане на фигурата “извънщатен сътрудник” като начин за противодействие на битовата престъпност без ясна визия какви функции и правомощия ще имат въпросните сътрудници; липса на конкурсно начало в повишенията в система на МВР, ограничаване на дейността на синдикалните организации (чрез въвеждане на критерии за представителност, които на практика елиминират няколко от полицейските синдикати) и др.