Анимацията не е само "Дисни"

Анимацията не е само „Дисни“

Дмитрий Геллер. Снимка: Дома арт фест

Всъщност, анимацията не е само 3D пълнометражни блокбъстъри (с цялото ни уважение към „Ледена епоха“ и „Уоли“). От време на време се появява по някой филм или режисьор (най-често европейски), който да ни напомни, че анимацията може да е и нещо абсолютно различно от съвременните 90-минутни филмчета, които пълнят киносалоните. Че не е задължително рисунъкът им да е симетричен и по „Хана & Барбара“ изчистен, за да е красив.

Тази седмица в София се появи един руски режисьор, който напомни, че рисуваният филм бива и друго – Дмитрий Геллер, сочен за един от най-талантливите съвременни аниматори на Русия. Той беше тук в рамките на фестивала „Пулсът на нова Русия“, организиран от Дома арт фест, който приключва днес.

Мишките от номинирания за Оскар филм „Видях как мишките погребваха котката“

Неговите герои – група мишки, които се опитват с хитрост да се отърват от един котарак, един мъж, който хвърля в огъня дървения крак на жената, която е обикнал или един безименен строител на Великата китайска стена, никога няма да се появят по сергиите като гумени играчки. Няма да прераснат в компютърни игри, няма да се появят щамповани върху чаши за кока кола, няма да ги видите върху тениски и детски електронни часовници и т.н. – всички онези превъплъщения, които холивудските герои, преживяват като стоки за масова употреба.

Въпросните мишки (фантасмагорично и наивистично стилизирани от въображението на Геллер) са сред причините, довели му номинация за Оскар за късометражен анимационен филм през 2012 г. Филмът се казва „Видях как мишките погребват котката“. Той е осезаемо „китайски“ по стил на изображението (всичко е в приглушени акварелни цветове и с рисунък, зает от китайската живопис), но и по сюжет. Той е и правен в Китай, с помощта на китайски студенти, разказа Гелер при представянето му тази седмицa. Китайски е и по драматургични прийоми, разясни Гелер – действието тече и приключва по начин, различен от познатата западна драматургия (е, сега няма да преразказваме филма), и по музикално оформление. Да, аз се меся и в музиката, при това доста – във всичко се меся при правенето на филма, сигурно съм най-ужасният режисьор, казва симпатичният и скромен художник. И още нещо любопитно: в Китай филмът е излязъл със заглавие „Джеритата погребаха Том“. Защо? Защото „котка“ на китайски е „мао“…

Тази седмица в София Дима Гелер показа за пръв път в България и най-новия си филм – „Мъжът срещна жената“. Анимационен филм – ноар, за който режисьорът споделя, че при подготвянето му изгледал над 100 игрални филма от жанра. Човешки и същевременно брутален разказ, рисуван по Гелерски – с наивистични лица, които обаче действат с болезнена откровеност: тя – когато му отмъщава, той – за я притежава.

Уви, рисуваните филми на Гелер трудно се намират в мрежата, даже в необятните руски торент сайтове. Те обаче ще бъдат излъчени още това лято на кинофестивал във Варна, а някои от по-старите самият режисьор е качил в мрежите за видеосподеляне.

Като тези:

Момчето/Дъждовният кон (2008)