Асад взе Сирия до 2021 г.

Башар ал-Асад пуска своя глас в избирателната урна, придружен от съпругата си Асма ал-Асад. Снимка: EPA/ БГНЕС

След 14 години начело на Сирия, президентът Башар ал-Асад получи още 7, след като спечели трети мандат на поста. Това показват резултатите от президентските избори в раздираната от 3-годишен кървав конфликт страна – 88.7% от гласовете са за Асад. Резултатите бяха обявени от председателя на Народното събрание Мохамед ал-Лахам.

Малко по-рано Върховният конституционен съд обяви, че са гласували 11 630 000 сирийци от общо 15 850 000 с право на глас което прави избирателна активност от 73.47%.

Вотът се състоя само в контролираните от правителството зони, а не в някои северни и източни части на страната, където доминират бунтовниците.

Единствените други претенденти за президентския пост, освен Асад, бяха Хасан ан-Нури, който получи 4,3% и Махер Хаджар с 3,2% от гласовете.

Вотът се проведе при засилени мерки за сигурност, а времетраенето му бе увеличено с още пет часа, за “да имали повече хора възможност да гласуват”. Явно избирателност активност не е била достатъчно висока за Асад.

Макар тези избори да бяха замаскирани като демократични с нов изборен кодекс и повече от един кандидат-президент, на всички беше ясен какъв ще бъде резултатът.

С един буквално до болка познат кандидат (Асад) и двама никому известни (Нури и как беше другият), много хора не искаха да излязат да гласуват, защото “нямало смисъл”.

Стимулите за гласоподавателите

Една от причините вероятно са слуховете, че правителствените служители, които не гласуват, ще загубят работните си места (звучи ли познато?), а студентите, които бойкотираха изборите ще се провалят на своите изпити, сподели активистът Бибар ат-Телауи пред Washington Post. Все пак той не гласувал.

Някои хора гласували просто защото се примирили с липсата на алтернативи на режима на Асад, пишат още от изданието.

25-годишният бежанец Ахмед пътувал от Ливан до родния Джейдат Ябус, за да гласува за Асад, не защото го подкрепял, а защото се надявал изборите да доведат до стабилизирането на страната достатъчно, за да се прибере у дома.

„Аз съм с опозицията“, каза той, отказвайки да даде пълното си име от страх за безопасността си. „Но въпреки това режимът е по-добре, отколкото многото бунтовнически групировки, които се избиват помежду си“.

Стимул за гласуване е и фактът, че много хора вярват вече, че Асад не може да бъде свален от властта и дори да не го подкрепят, искат да живеят спокойно в страна, където той е на власт.

Този аргумент са изтъкнали и приятелите на 29-годишната жителка на Дамаск Сара. Те били притеснени, че военните ще започнат да проверяват кои от гражданите са упражнили правото си на глас и би имало последици, ако тя не го направи. Въпреки това, тя решила,че няма смисъл да гласува.

Вотът бе обявен за фарс от опозицията, а американският президент Барак Обама го нарече “позор”. ЕС коментира, че не могат да се смята за „истински демократични избори“.

Делегацията от наблюдатели, изпратени от държавите, които подкрепят режима – включително Русия, Иран и Венецуела, заявиха, че изборите са били прозрачни и свободни и ще проправят пътя към „стабилността и националното съгласие“.

В речта си по време на китайско-арабския форум на 5 юни президентът на Китай Си Цзинпин не спомена изборите, но призова за „откриването на всеобхватен политически процес за постигане на политическо решение“ на конфликта.

Междувременно вотът не попречи на военните действия в страната. В зоните извън контрола на правителството, войната продължи. Военни самолети изсипаха варелни бомби над контролираните от бунтовническите сили предградия на Дамаск, Хомс и Дараа, както и над Алепо – едно от укрепленията на опозицията.

Местните координационни комитети на опозицията заявиха, че най-малко 28 души са били убити.

Десетки хиляди души загинаха от началото на гражданската война в Сирия преди три години, а милиони са разселени в и извън страната.