Збигнев Бжежински: Украйна трябва да се финландизира

Збигнев Бжежински по време на Световната конференция по сигурността в Мюнхен Снимка: Wikipedia

Збигнев Бжежински по време на Световната конференция по сигурността в Мюнхен
Снимка: Wikipedia

Збигнев Бжежински е американски политолог, социолог и държавен служител от полски произход. Работи като съветник по националната сигурност на президента Джими Картър /1977-1981/. Той е автор на книгата „Strategic Vision: America and the Crisis of Global Power“. Статията му е публикувана във вестник „Файненшъл Таймс“ и е преведена от БГНЕС.

Финландският модел е идеален за Украйна, ЕС и Русия. Украйна е обхваната от хаос и заплахата от руска намеса нараства. В тези условия отговорността на Запада за постигането на конструктивен резултат става очевидна.

Русия може да вкара Украйна в жестока, разрушителна и опасна за международната общност гражданска война. Тя разполага с възможността да провокира отделението на Крим и някои индустриални райони в източните части на страната. Но това ще гарантира, че мнозинството украинци ще се превърнат във вечни врагове на Русия, независимо от първите резултати от гражданската война.

Това ще доведе и до разобличаването на носталгичната мечта на руския президент Владимир Путин за създаването на Евразийски съюз, показвайки, че тази инициатива, налагана лично от него, е изградена за сплашването и принуждението. А това не е най-приятната перспектива за сдобилите се наскоро със суверенитет бивши съветски републики.

Но Западът може да изиграе конструктивна роля за сдържането на насилието. За целта ще са нужни съгласувани действия от страна на САЩ и ЕС. САЩ могат и трябва да доведат до съзнанието на Путин мисълта, че са готови да използват своето влияние и да направят така, че истински независимата и териториално цяла Украйна ще провежда по отношение на Русия политика, сходна на тази, която ефективно е провеждала Финландия. Това означава съседски отношения базирани на взаимното уважение, обширни икономически контакти с Русия и ЕС и неприсъединяване към каквито и да било военни блокове, които Москва смята за насочени към нея. Едновременно с това трябва да се разширят връзките на Русия с Европа. На кратко казано, финландският модел може да стане идеален пример за Украйна, ЕС и Русия.

Но за да убедят Кремъл, САЩ трябва да обяснят на Москва, че опитите за дестабилизирането на зараждащата се в Киев демокрация и/или отделянето на части от Украйна, без да говорим за тайното или открито участие на Русия във вътрешните конфликти на нейния съсед, ще заставят Вашингтон да използва своето международно влияние, а това ще предизвика такива действия, които ще се окажат за Москва изключително скъпи в икономически план.

Мерките тук могат да бъдат най-разнообразни, от индивидуалните до междудържавните финансови санкции; преразглеждане на статута на Русия в Световната търговска организация и Световната банка, а също така нейната роля в Г-8. Очевидно е, че ЕС трябва да стане стабилен партньор в тези усилия, защото той има значителни по обем търговски отношения с Русия.

Но още по-настоятелно и важно за ЕС е необходимостта да се създаде пакет от незабавна и значителна финансова помощ за Украйна. В противен случай тази страна ще се потопи в деструктивния финансов хаос. Лидерска роля по този въпрос в Европа трябва да поеме Германия, а също така Великобритания. Ролята на последната като убежище за руските и украински финансови олигарси дава на Лондон особени лостове за въздействие. Но и всяка страна от ЕС трябва да направи определени жертви в опита да се предотврати потенциалния катастрофален икономически крах на Украйна.

Очевидно е, че САЩ и ЕС с помощта на Русия трябва и занапред да оказват натиск върху преобладаващите в Киев демократични сили, за да не се занимават там с отмъщения и наказания, а с национално обединение и политическа сдържаност. Това е възможно, а появилите се на Майдана лидери са умерени.

По тази причина, независимо от това, как ще се развият нещата в близко бъдеще, продължавам да вярвам, че рано или късно Украйна ще стане истинска част от демократична Европа. Рано или късно Русия ще я последва, ако не се самоизолира и не се превърне в застоен империалистически реликт.