България показа как да се освободим от игото на крайнодесните

Волен Сидеров на митинг на „Атака“
Снимка: БГНЕС

Българските избиратели така здраво шамаросаха националистическите партии на евровота, че ги оставиха извън Европейския парламент – макар че там има много техни европейски братовчеди от крайнодесните.

Разединените до вота и настроени един срещу друг националисти след поражението заговориха в един глас: поискаха касиране на изборите и обединение.

А в The Huffington Post журналистката Джо Симънс разказа “странната история на партията, която обръща палачинката”.

„Не Европейският съюз ни освободи от турско иго, а Русия. Не на европедерастията, да на православието“. Тези думи не са на проруските сепаратисти, които се бият в Източна Украйна, а на Волен Сидеров, харизматичният разделящ обществото лидер на българските ултранационалисти – антисемитската и ксенофобска партия “Атака”.

Но наистина необяснимото в съдбата на тази партия е начинът, по-който успява да сключи съюзи с леви формации, които са далеч от крайнодясната й идеология. Още по-странното е, че се превърна в един от най-гласовитите поддръжници на руската анексия на Крим.

Победите на Марин льо Пен и Найджъл Фараж на изборите за Европейски парламент са в центъра на общественото мнение в Европа през последната седмица. Но техният успех не е дори близо до позицията, която “Атака” заема в българския парламент.

След като спечели 7% от гласовете на изборите през 2013 г., “Атака” се превърна в решаващ фактор за българската политика. Предишното правителство се оттегли предсрочно в резултат на добре организирани протести, на които се проля кръв. Така се стигна до предсрочни избори, които се оказаха ключови за издигането на “Атака”.

Екстремистката партия официално не е част от управляващото мнозинство, но премиерът, излъчен от социалистическата партия, разчита на подкрепата й за мнозинство в парламента и стабилност на кабинета.

Вероятно “Атака” е най-цветната парламентарна партия. Меко казано, тя използва всички “анти”-лозунги, за които можете да се сетите. Тя е срещу имиграцията, евреите, турците, циганите, ЕС и НАТО, срещу глобализацията и свободната търговия.

Използва риторика, която преминава от крайнодясно към крайноляво, на фона й Найджъл Фараж звучи стабилно. Дори Марин льо Пен отказа да обедини сили с българската крайна десница.

“Атака” направи всичко възможно да покаже подкрепата си за Русия, даже стартира кампанията си за евроизборите от Москва, след като Сидеров получи руския орден „Звезда Отечества“ от космонавта и двукратен герой на СССР Борис Волинов. Отличието се присъжда по решение на горната камара на руския парламент за „принос в развитието на отношенията между България и Русия.

Разбира се, подкрепата си има висока цена. Wikileaks пусна грама, която показва, че “Атака” се радва на близки връзки с руското посолство в София, което открай време финансира дейностите на партията.

Благодарение на тази топла връзка “Атака” се присъедини към другите европейски екстремистки партии, които влизат в ролята на защитници на Кремъл и пропагандират подкрепата си за външната политика и целите на Русия в Европа.

За разлика от Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) на Фараж, “Атака” държи ключа към предстоящите политически процеси в България. Когато правителството даде да се разбере, че ще се присъедини към другите страни-членки на ЕС и ще заклейми анексията на Крим от Русия, Сидеров заплаши да щурмува парламента и да прекрати мандата на коалиционния кабинет на Пламен Орешарски.

Благодарение на този нечист съюз, България се колебае и е на ръба между политиката на Брюксел и това да подкрепи новият руски империализъм. Един от най-отчетливите знаци за това е позицията на правителстото по отношение на анексирането на Крим.

Само преди няколко седмици комисията по външна политика в Народното събрание прие декларация против допълнителните санкции срещу Русия, подкрепени от социалистите и ултранационалистите от “Атака”. Един от депутатите дори обяви възмущението си: “Не разбираме защо русофобията се превърна в официална политика на Брюксел”.

Тази риторика накара обикновените българи да изхвълят “Атака” от Европейския парламент – един от редките случаи, в които европейска екстремистка партия изгуби подкрепа. Партията получи едва 3% подкрепа срещу 9% през 2009 г. и по този начин вече няма да има евродепутати (в миналия ЕП имаше двама).

Разгневено, партийното ръководство поиска анулиране на изборните резултати, заради огромните фалшификации и нарушения по време на вота. Един от депутатите й (Десислав Чуколов – б.р.) дори заяви, че докато истината не излезе наяве, не може да се говори, че в България има демокрация.

Броят на екстремистките партии в Европа се увеличи рязко след 2009-а, което се превърна в тенденция на Стария континент и най-вероятно ще продължи.

Единствената надежда е, че тези партии ще направят грешни стъпки в собствените си страни и така най-накрая гласоподавателите – като тези в България – ще разберат, че популизмът предлага прости и грешни решения на тежките проблеми.