О-зони за култура

Индустриална 11, Владайска река 204, Константин Стоилов 2 … знаете ли къде в София се намират? Зад имена, реки и номера стоят бивш хладилен завод, складова база, автосервиз и ZONA – новият фестивал за съвременно изкуство и култура на фондация ”София диша”.

От 9 май в бившата промишлена зона се вижда, че нещо пуши, но въпреки това се диша по-леко. Димната завеса е от театрални фойерверки, танцови пушилки, живописни и всякакви други визуални експерименти. Въздухът е наситен с дъжд от изложби, фабричният дим е нарисуван, светкавицата на ”високо напрежение” предупреждава за високоволтажни приятелски срещи, а машините са декор и мизансцен за пърформанси и четене на глас.

Какво се случва? Къде? Миналото – добро и лошо – се е зазидало в запустелите сгради, фабрики и складове около Сточна гара. През опушените стъкла на халета, като в моментна снимка от полароид, се вижда резултатът от един, нека да си признаем, естествен процес, в който нещо се появява, расте, остарява и изчезва.

Няма потресаваща история, нито вселенски катаклизъм, просто скоростта на времето е изпреварила бавната и неизбежна разруха. Да обвиняваме политически строй или икономическа криза е лесно, но евтино обяснение. Все едно да виним родителите си, че са остарели. Да, остарели са, защото ние сме пораснали. Не можем да спрем, нито да се върнем назад. Остава призива: Създавай, за да съхраниш!

До 8-ми юни, в продължение на един месец организаторите на фестивала „Зона за култура” показват как пространство, което е изпаднало в положение на до-изживяване, може да се превърне в пространство, което се из-живява. Пространство, което носи полюсни пристрастия, което провокира чувства и почти взаимно привличане.

Основното изпитание, което стои пред организатори, участници и зрители е да се изчисти това „почти”, а още по-трудно е да се отговори на въпроса „А след това накъде?”. Предстои преодоляването на административни пречки, културни бариери и финансови препъникамъни, за да се превърнат запустелите цехове в производствени фабрики за култура, артистични ателиета и дишащо свобода изкуство.

Примерите по света са добър ориентир, ентусиазмът и младостта са добро гориво, а почвата е подготвена с подкрепата на Столична община и примера на други фестивали. Като „Водна кула”, фестивалът, който има същата цел – за интегриране на изоставени места в града и превръщането им в активни точки за изкуство – още от 2006 г.

Събития от този вид са чудесна културна аномалия, лекуващи закостенялост и консерватизъм с хапче фантазия, причиняващи повече озонови дупки в града. Засега изкуството там е с вкус на екстремна атракция и щура младежка безтегловност, но с насищането на повече молекули кислород, София има шанс да създаде, отгледа и съхрани трайни о-зони за култура.